ЕС – лоши новини. Както се очакваше затишието над Европа премина в лято на евро-недоволството и евро-проблемите в две основни направления – отвън и отвътре:
- на 7 юни в Брюксел НАТО обсъди увеличаването на числеността на силите за реагиране до 30 000 души, разработи планове за няколкостотин изтребители и кораби за въоръжените сили и за военната и инфраструктура с водеща роля на Германия;
- НАТО проведе мащабни военни учения от 3 – 15 юни в Естония, Латвия, Литва и Полша с 18 000 войници от 19 страни. От САЩ в Полша беше прехвърлена бронетанкова бригада в рамките на операция Sabre Strike. Освен това Варшава получи от САЩ нови ракетни комплекси, радари и системи за управление на огъня IBCS. Също във Варшава се появи идеята за покриване на издръжката на постоянна американска база в Полша в размер на 1,5 – 2 милиарда долара годишно. Вашингтон обаче засега не бърза с база и ще оказва давление чрез „историческата политика“, т.е. чрез закона 447 за „реституция на собствеността на жертвите на Холокоста“, зад което стърчат ушите на полско-литовския евреин Нетаняху /Милейковски/;
- продължи изместването на фокуса на политиката на САЩ към Източна Европа като заплахата от нови военни действия на Балканите съвсем не е мит. Едновременно санитарният кордон около Русия, който досега беше по Днестър, се измества по Дунав, което потвърждава целите на САЩ да воюват срещу Русия до последния… европеец;
- еволюира и идеята за новата желязна завеса по линията на така нареченото Междуморие – от Балтийско море, през Полша, Словакия, Румъния, България към Турция, като от Изток бъдат включени Литва, Латвия, Беларус и Украйна. „Междуморието“, като проект за някакво конфедеративна държава на Полша, Украйна, Беларус, Литва, Латвия, Естония, Молдова, Унгария, Румъния, Югославия, Чехословакия, се появи след Първата световна война. Идеята беше на Пилсудски, който считаше, че този съюз ще позволи на държавите от Централна и Югоизточна Европа да избегнат доминирането на Германия или Русия;
- възможността за изграждане на общоевропейска политика по отношение на мигрантите беше провалена от САЩ и Израел, които наводниха Европа с арабско-мюсюлмански бежанци, като бариера към евентуален славяно-арийски съюз, най-страшният кошмар за САЩ, т.е. съюзяването на Русия с Германия. Вътре в ЕС започна засилване на центробежните сили, което дава основание за въпроса дали еврозоната ще се разпадне и въобще дали не живеем в последните дни на Европа;
- засилва се и антиамериканският бунт в ЕС след излизането на САЩ от иранската ядрена сделка, в която обаче останаха Германия, франция и Англия.
Русия и Турция потвърдиха, че двете нишки на „Турски поток“ с обща мощност 33 млрд. кубометра годишно ще заработят през 2019 г. Не се оставя под съмнение и пускът на „Северен поток – 2“ през 2019 г.
Това означава, че Русия и нейните съюзници окончателно печелят срещу САЩ глобалното противоборство в областта на енергетиката, независимо от това колко дълго още ще бягат по Сирия и Украйна бандите на проамериканските терористи.
САЩ искаха да нулират Русия като фактор в световната политика, започвайки от добри позиции, но доведоха до риска от собствено нулиране. Заради това Вашингтон се отказва от всякакви компромиси. Но Европа вече не издържа и започва да се разпада.
В това отношение най-важни бяха последните избори в Италия, които могат да послужат като детонатор на разпадането на Еврозоната.
Новото правителство на Рим обсъжда две искания към Брюксел:
- да се отпишат на Италия 250 млрд. евро дълг към Европейската централна банка;
- да се отменят за Италия бюджетно-финансовите ограничения от Договора от Маастрихт от 1992 г.
Италия е само началото. След брекзита на Лондон в готовност е и Испания. В ЕС ще останат Германия, Франция и Белгия и няколко държави – марионетки, постоянни клиенти на кредити на ЕЦБ и на бюджета на ЕС. Но и там вече няма пари. Държавният дълг на Германия е 70 процента от БНП /над нормата, установена от Маастрихт от 60 процента/. За Франция този показател е над 100 процента.
В тази ситуация се обсъждат няколко възможни сценария, всичките отрицателни:
- сценарий на колапса, целият ЕС е в хаос, разпадане на наднационалните и национални структури, и на гражданското общество, което ще бъде последвано от втора Велика депресия;
- сценарий на бавния спад – Европа успява да избегне най-лошия сценарий на кризата, но не успява да извърши необходимите структурни реформи – липса на ръст, високо обществено недоволство. Еврото оцелява, но става много слабо спрямо юана и долара, международното присъствие на Европа пада, страните ренационализират своята външна политика;
- сценарий на някакво възраждане засега е невъзможен, защото базира на постигането на „съгласие на федерална Европа“ с ядро страните от Еврозоната и периферия страните от Източна Европа, т.е. на няколко скорости, отказано априорно от Вишеградската четворка.
Това означава, че в най-добрия случай ще имаме продължаваща стагнация на ЕС с натрупване на проблеми, липса на инвестиции, задълбочаване на социалното неравенство, липса на институционална реформа и нови пукнатини.
Институциите на ЕС са прогнили. Общият враг на всички европейци е Брюксел, чудовището е самият ЕС. Всички евроскептични сили в рамките на движението „Европа на нациите и на свободата“ са насочени срещу това чудовище.
Сега всички тези проблеми са покрили целия хоризонт на ЕС, евроскептиците се съюзяват във войната срещу Брюксел.
Но времето не чака. А времето иска нова система в Европа, която няма никаква европейска политика.
Охлаждането между САЩ и ЕС, отказът от Тръмп от Трансатлантическото партньорство, добавят нови въпроси към ситуацията.
Русия е заинтересована в стабилна и обединена Европа при едно условие – да бъде независим от САЩ играч. Но Брюксел е пионка на САЩ на дъската на Евразия.
Кризата с имигрантите няма да бъде решена в близко време. Арабите, африканците и азиатците ще продължат да проникват в Европа и да строят своите гета и етнически анклави. Това трябва да доведе до появата и укрепването на контраелити в ЕС.
Европа е в своята end game.
Какво идва, никой не може да предвиди.
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
Коментирай първи