Проф. Иво Христов: САЩ СЕ РАЗПАДА! На финала ще е Страна от Третия Свят! Процесът е Необратим!

Вижте прелюбопитното интервю на проф. Иво Христов, народен представител от „БСП за България“ и топ политически анализатор, което даде за  радио „Фокус“:

Водещ: Започнала като древноримска трагедия, кризата с щурма на Капитолия завърши като ренесансов фарс. След като повече от месец Доналд Тръмп призоваваше своите поддръжници на протести за това, че са му откраднали изборите и Белия дом, след като успя да ги подбуди до степен най-яростните му привърженици да атакуват и превземат за кратко сърцето на американския парламентаризъм и дори да дадат жертви – за по-малко от 24 часа Тръмп се завъртя на 180 градуса: призна победата на Байдън, осъди нахлуването в Конгреса и съобщи, че извършителите ще бъдат сурово наказани. Абсурдът на ситуацията я прави многозначна и многозначителна за тълкуване и вече ражда дори конспиративни трактовки. Ошашавеният български зрител се пита два основни въпроса: какво всъщност се случва в Америка и как то ни засяга? Поканих за анализ социолога проф. Иво Христов – народен представител от БСП. Какво се случва с Америка, г-н Христов?

Иво Христов: САЩ влизат в съвършено нова фаза от своето съществуване като държава. Америка се намира в тежка системна криза, която е криза на страната, на федерацията, на икономиката, на общественото доверие към властта и Дълбоката държава. Вече виждаме как едно по едно се случват и всички онези неща, които сериозни анализатори предвиждаха преди повече от 20-25 години. Един от тях например беше покойният вече бивш президент на Световната социологическа асоциация Имануел Уолърстейн, който предвиди системния разпад на САЩ още в началото на 90-те години.

Водещ: Въпросът е, как оттук нататък ще продължи?

Иво Христов: Сложно е да предвидим с точност. Цяла империя се разпада и всяка прогноза е много рискована. Става въпрос за това, което в бокса се нарича „клинч“ – САЩ е дълбоко, дълбоко разделена: тя е разделена и географски, и социално, и расово. Тя е и политически, и манталитетно, и идеологически разделена. Между тези разделени общности не може да има никакъв диалог, не може да има никаква форма на колаборация. Нещо повече: С избора на Байдън стана съвсем ясно, че дълбоката държава си взима обратно под свой пряк контрол официалната фасадна държава.

Водещ: Какво направи Тръмп, какво се случи с него? Нахлуването в Капитолия провокация от страна на самите Демократи ли беше- с цел да дискредитират Тръмп? Или станахме свидетели на изкусна провокация и политически театър, разигран от умел бизнесмен?

Иво Христов: Трудно ми е да преценя, тъй като не разполагаме с достоверна информация. Но това, което се показва като картинки по телевизията, повече приличаше на организиран от демократите преврат, който те наричат „цветна революция“, и с който те гощават наивната световна общественост вече 25-30 години – от Сърбия и Украйна до Арабската пролет. Проблемът е, че сега тази тяхна технология за преврати бе обърната и от периферията на империята, се пренесе в нейния център – в столицата на САЩ, Вашингтон. Но има сериозни податки за това, че ни бе представено едно театро, една добре проведена провокация – капан, устроена на Тръмп, за да може същият да бъде тотално делегитимиран и да влезе в спирала на нескончаема отбранителна позиция от моралните атаки на статуквото. Тук има и огромен елемент, ако щете на лично отмъщение – американските политически порядки са жестоки. Знаете колко злощастна беше съдбата, да речем, на семейство Кенеди, които се опълчиха на Дълбоката държава.

Водещ: А с какво си обяснявате това завъртане на Тръмп за по-малко от 24 часа? На 180 градуса като пумпал се завъртя.

Иво Христов: Не е заради заплахите с импийчмънт. За импийчмънт няма технологично време и демократите разиграха тази карта по-скоро като демонстрация. Според мен се уплаши от съдебно преследване. От това, че из коридорите на властта започна да се говори за лов на вещици, за репресии срещу тръмпистите в страната. В областта на политическото мракобесие, в преследването на политическия противник Америка си има дълбоки традиции още от времето на Линкълн, още от времето на Великата депресия и от времето на макартизма, когато ловиха комунисти. А тази захаросана картинка, която ни представят за американската демокрация… тя е само за наивните хора, които не познават политическата и социалната история на тази страна. Ясно е, че нещата са изключително дълбоки, влезе се в огромно противоречие.

Разбира се, тук не бих искал да коментирам какви са всъщност идеите на новия екип около Байдън и Камала Харис. Аз лично не считам, че те въобще са субекти на какъвто и да било политически процес. Зад тях стоят дълбоки сили, които ги назначиха, и които в рамките на тези 4 години ще организират „нощ на дългите ножове“ и ще проведат тотален реваншизъм в икономическата, политическата и всяка друга сфера на обществения живот в Америка. Недейте забравя, че под покрова на изстъпленията в Капитолия всъщност беше прикрит един друг много по-важен момент, а именно тоталното, за първи път от близката история, надмощие на една политическа върхушка, тази на Демократическата партия, като и в двете камари, и в Камарата на представителите, и в Сената, което съчетано с овладяването по един престъпен начин, на президентската власт, което е комбинация между изпълнителна и донякъде законодателна, означава, че за първи път в американската история една-единствена партия ще държи всички власти в САЩ- демократическата партия. От друга страна имайте предвид, че привържениците на Тръмп, въпреки че са много слабо организирани, те са мнозинството, болшинството в страната, особено в провинцията – те са въоръжени, те са мотивирани, те са гневни. Така че когато преди 5-6, даже 10-на години прогнозирах, че Америка се движи с бързи стъпки към гражданска война, имаше ехидни подмятания по мой адрес, но тук ще отговоря с думите на аятолах Хомейни, който казваше любимата сура от Корана: „Нека сега се смеят, а после ще видят.“

Водещ: Проф. Христов, това, което се случва, класова революция ли е?

Иво Христов: Всичко накуп, но не и класова, защото ако е класова, въобще тези разделения, класовите, вече не важат за общество като американското, тъй като то се разпада на мозайка от различни видове идентичност. Това е част от новия проект, това, което директорът на Световния икономически форум в Давос Клаус Шваб нарича „The great reset“ – „Новото голямо, велико рестартиране“. По-скоро става въпрос за различия, базиращи се на социална, на класова, на расова и на всевъзможни други основи. Но да го кажа съвършено накратко, макар че всяко огрубяване, всяка дефиниция е ограничителна за реалността, да го кажем накратко така: Класическата Америка, тази, на белите англосаксонци и европейци, защото Америка не е нищо друго, освен Европа отвъд океана, от европейските емигранти, които направиха тази страна велика и я направиха това, което тя беше в продължение на 150-200 години – тази Америка си отива. Променя се не просто социално-класовата структура, променя се етническата и цивилизационната матрица на Америка. Това вече не е страна на преобладаващите наследници на най-бунтовната и най-напредничавата част от европейската миграция, която е захранвала Америка, най-мощно през XIX и първата половина на ХХ век, тук става дума за подмяна на цивилизационната същност на САЩ, на тяхната структура – етническа, социална и чисто ментална ако щете. Америка в момента е някаква особена мозайка от свръхмодерност и картинки от Третия свят, които се редуват буквално през една улица. Такова общество не може да кара дълго по този начин.

Водещ: Със започването на „нощта на дългите ножове“, която може би ще продължи цял един мандат, дали президента Тръмп и близкото му обкръжение ще успеят да се спасят от реваншизъм. Дали пък няма Демократите да го помилват?

Иво Христов: Не съм съгласен, прощавайте, с цялостното поставяне на тоналността, с която вие започнахте даже анонса на това предаване. Излиза все едно, че Тръмп е виновен за нещо и трябва да се оправдава. Обратното е – пред очите ни бяха откраднати изборите в Америка и никой не поставя въпроса, кой носи отговорност за това. Демонстрирано беше, че големият бизнес, съчетан с транснационалните корпорации, съчетан с елитите по двете крайбрежия на САЩ, могат да погазят всички закони, да фалшифицират изборите, могат да превърнат демокрацията в празна дума- и то напълно безнаказано. И те го демонстрираха нагло и арогантно, защото знаят, че са абсолютно недосегаеми. Но от друга страна, не виждам Демократите, които дойдоха на власт, да имат каквато и да и било идея за управлението на страната, освен да направят един гол реванш за загубата, която претърпяха преди 4 години от Тръмп. Тези хора нямат никаква идея как да управляват Америка, те нямат никаква идея за света и това което предвиждам е, че ще карат по овехтелите коловози на Обама.

Водещ: На Клинтън и т.н., да.

Иво Христов: Да. Но тези хора не си дават сметка, че светът се намира в съвършено друга ситуация с няколко центъра на властта. И този нов многополюсен модел на света няма да позволи на янките старото им арогантно и нагло отношение. Така че това, което наблюдаваме, е началото на края на империята. Разпадането на империята САЩ може да продължи много дълго. Историята е показала, че такива периоди са изключително опасни, защото когато голямата маса пада, тя увлича със себе си прахоляк.

Водещ: Казахте, че светът и Европа вече няма да позволят такъв тип отношение.

Иво Христов: Не. Казах светът, а не Европа. Европа няма никаква субектност, тя е васално подчинена на САЩ.

Водещ: Тогава, като казвате „света“, може би имате предвид Русия и Китай?

Иво Христов: Естествено. Да не забравяме и Индия. Там живеят 1.2 млрд души. Не забравяйте и голямата с предимно демографската си тежест Африка, а също и Латинска Америка. Не че демографията непременно значи субектност, но тя все пак има своето значение.

Водещ: Какво обаче могат да направят на Америка в конкретната ситуация Русия и Китай? Как ще се развият отношенията в този свръхважен геополитически триъгълник.

Иво Христов: Въпросът е, дали САЩ ще продължат логичната икономическа война с Китай и напълно нелогичната политическа война с Русия. Вторият конфлик е много опасен, защото може да премине и в гореща военна фаза. При цялата условност и предпазливост на каквато и да било прогноза, особено в тази турбулентна ситуация, бих казал, че: противоречията между САЩ и Китай са принципни, фундаментални и те не преминават през личните симпатии и антипатии на Тръмп и Си Дзинпин или на елитите около тях. Просто става дума за това, че старата отиващата си сила САЩ се опита да спре изкуствено една възходяща сила, каквато е Китай. Англосаксонският подход към света и неговото управление почива на един основен принцип. Той е още от времето на Елизабет I и разгрома над Великата испанска армада. Точно победата в тази война отваря пътя на Англия към световен империализъм. Англосаксонците, за разлика от други кандидати за световна слава, никога не допускат да се стига до кризисно решаване на проблеми. Защото те никога не са допускали да възникват проблеми, които да застрашат властта им. Това е всъщност смисъла на геополитическото и военно изкуство. В този смисъл, в цялата си история, те никога не са допускали срещу тях да се формира пълноценен, пълновластен геополитически субект и конкурент с цялата военна, икономическа и всякаква друга мощ. Усетят ли че се заражда нещо такова, те удрят още преди то да си е разгърнало цялата мощ. Точно по тази причина Западът предизвика Първата световна война, Втората световна война, както и крахът на СССР по време на Студената война.

Звучи като учебникарски пример как всъщност САЩ смаза Япония. Всеки, който е запознат с подробностите от 1930 година насам: от Манджурската криза, нефтеното ембарго на Запада срещу Япония- блокирането на всичките й доставки по море от „солидарния Запад“ много преди началото на Втората световна война за да бъде принудена Япония да премине в активна агресия, да превземе земи, острови и полуострови, чрез които да защити морските си пътища за доставки… и да бъде смазана в крайна сметка. Същото важи и за Хитлеристка Германия, разбира се.

Днес сме изправени пред нова ситуация, но в някои отношения тя е и стара, тъй като Китай продължава да набира скорост, и е новият кандидат за геополитическа и всякаква друга слава, новият кандидат за водач на планетата… и разбира се, старият Западен, Американски хегемон по никакъв начин няма да допусне или поне ще се опита да не допусне това да се случи. Така че срещу Китай, въпреки приказките, че екипът на Байдън ще наследи политиката по-скоро на Обама, тоест, на сътрудничество с Китай- това няма да се случи. В Китай през последната една година бяха извършени огромни политически и най-вече елитарни промени под маската на Ковид-19 истерията. Корона-пандемията всъщност беше отвличащо световното внимание мероприятие, зад чиято завеса Си Дзинпин укрепи своята власт и елиминира проамериканската глобалистка фракция в управляващата китайска върхушка, т.нар. „американо-китайски комсомолци в китайската комунистическа партия“, както ги нарича известният руски китаист Николай Вавилов. Тоест, въпросът за властта в Китай поне на този етап беше решен в полза на имперския суверенитет в лицето на Си Дзинпин и военното крило в китайския управляващ комунистически елит.

Това означава пълно прекъсване на досега съществувалите тесни връзки между елитите на китайските глобалисти – троцкисти, които са крило в ККП с глобалисткия елит в Демократическата партия на САЩ. През последните 40 години връзката между тези два елита беше взаимно изгодна симбиоза, в която Китай беше работилницата на света, разбирайте на Америка, а американските предприемачи се възползваха от евтините китайски кредити и евтината им работна ръка. Китай играеше ролята на подчинен на свръхсилата САЩ субект, който захранваше пазара им. Това приключи или приключва, ако трябва да сме точни. От друга страна, в геополитическия триъгълник Китай-Русия-САЩ, американският елит правилно се ориентира, че слабата икономически страна е Русия. Но проблемът е в това, че Китай все още не е военно сравним със САЩ, а Русия е. Следователно, от гледна точка на приоритетите на империята САЩ, Русия е по-опасната, нищо, че тя е икономическо джудже. Да, Русия е слаба икономически, но е военен гигант. И точно по тази причина 2021-2022 г. ще са драматични години за руско-американските отношения. Американците ще строят на бойна нога цялата си клиентела от Талин до Тбилиси, за да създадат ос на напрежение, включително и по турското направление. Това нас, българите, ни засяга директно.

Водещ: И тук стигаме до въпроса, който зададох още в началото: как това, което се случва в Америка, ни засяга нас тук?

Иво Христов: Пряко. България е на фронтовата линия срещу Русия. Не изключвам даже още това лято да има провокации в Донбас, които ще са с интензитет от порядъка на тези в Карабах, където Русия беше тествана доколко е готова да предаде своите геополитически позиции (визирам интересите на военния съюзник на РФ, Армения). А както разбирате кавказкият военен театър е не по-малко значителен, ако го сравняваме с украинския, който е особено важен за Русия. Там никакви компромиси няма да се правят. Като четем рязко засиленето военно сътрудничество между Украйна и Турция, съчетано с проекта „Триморие“, в който американците набутаха и България, резултатът ще бъде, че ще влезем в зоната на едно огромно напрежение, не дай си Боже военно, тъй като САЩ ще направят опит да сменят режима в Русия и така да наложат друг политически курс на тази страна, за да бъде тя използвана в една по-сетнешна перспектива срещу Китай. Нещо, което между другото, Хенри Кисинджър даже не е крил в своите книги от преди 10-20 години, ако някой ги е чел.

Водещ: Да, това щях да ви кажа, че именно това беше една от тезите на Кисинджър. А в цялата тази история, която в момента наблюдаваме, има ли някакво място за конспиративни теории? Роля на световно правителство и т.н.?

Иво Христов: Ядосвам се и не желая да отговарям на такъв въпрос, тъй като знаете ли кога възниква въобще това клише „конспиративни теории“? След убийството на Кенеди, когато започват да се правят съзнателни, реални, пълноценни опити да бъде разследвано кой всъщност стои зад това убийство, как то е осъществено. Всички тези разследвания и аналитични опити за намиране на истината тогава биват парирани от ЦРУ с този аргумент: „това са конспиративни теории“. По този начин с добре отработен саркастичен тон, тайните служби на САЩ и обслужващите политици направиха опит да прикрият истината, за да не се стигне до Светая Светих – Дълбоката държава на САЩ.

Водещ: Кои стоят зад цялата история днес?

Иво Христов: Е, сега не ги знам с адресна регистрация и ЕГН.

Водещ: В САЩ нямат ЕГН.

Иво Христов: Поставяте журналистически въпрос – лековат и повърхностен. Мен не ме интересуват хората, мен ме интересуват тенденциите. Аз съм социален учен, а не разследващ журналист. Единственото, което мога да кажа, е: прочетете книгата на Клаус Шваб, шефът на Световния икономически форум в Давос, последната му книга. Аз лично се съмнявам, че той я е писал, но това е друга тема. И там глобалния елит, спотайващ се зад Шваб е описал сценария си за развитие на света – елиминиране на националните държави като отживели времето си, концентриране на целия световен икономически ресурс в един букет от транснационални корпорации, които имат физиономията не на корпоративни, на икономически субекти, а по-скоро на политико-военно-икономически субекти, както е било едно време, във времената на колониализма. По времето на английската „Индийска компания“, която именно е превзела Индия, а не Англия. Великобритания много по-късно с инспирирано въстание налага своя доминитет върху Индия. Тоест, ние се връщаме, макар в историята никога нищо да не се подтаря по същия начин, към един свят на няколко исторически скорости. САЩ и глобалистките им марионетки ще направят опит да консолидират едно ядро от развития Западен свят с всичките възможни кошмари, които са описани в „1984“ на Оруел. Около този затворен и силно авторитарен западен свят ще гравитират някакви светове, които са по-скоро в предисторията, в една вторична архаичност, в каквато и в момента попада Африка, попадат огромни територии от Латински Америка и някои части от Югоизточна Азия. Като алтернатива на този западен автоцентричен модел ще имаме централизирани военизирани империи със свои зони на влияние, като Китай, Русия и т.н. Задава се един изключително опасен свят. Ще живеем в свят, в който едновременно съжителстват няколко исторически епохи. Късото съединение между тях е повече от сигурно.

Водещ: В този футуризъм къде е мястото на малка България?

Иво Христов: Честно ли?

Водещ: Честно. Водим честен разговор. С вас винаги разговаряме така, независимо дали харесваме или не харесваме казаното.

Иво Христов: 2009 година бях на една специализация в Истанбул и там попитах един много известен турски професор, изследовател и световно известен историк, какво е тяхното мнение и тяхното отношение към българите и България. Той ми отговори по следния, забележете, изключително фин, ориенталски, отвличащ, и все пак точен начин: „Като погледна от Истанбул, виждам Виена“. Skandalno.net

Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:

Facebook Google

Вижте още:

Коментирай първи

Остави отговор

E-mail адресът Ви няма да бъде публикуван.


*