Пари са пристигали на адрес в София, откъдето са се раздавали на „заслужили“ частни лица срещу хвърчаща разписка. Всички те са с краен произход КТБ, но нито една стотинка от портфейла, свързан с Цветан Василев, не е излизала, без до вечерта да му се осчетоводи. Това обаче е ставало далеч от общоприетите официални счетоводни документи, а в „една екселска таблица“, която обаче дава достатъчно информация на крайния й ползвател. Тези документи все още някъде съществуват.
Това заяви на първия си разпит днес Бисер Лазов – считан за коз № 1 на прокуратурата в предстоящото мегадело за КТБ. Бившият изпълнителен директор на финансова къща „Фина-С“ според мнозина е бил „дясна ръка“ на Цветан Василев, но е преминал към „другия лагер“.
Като „паралелна реалност“ описа Лазов функциониращата система за поощрения, който днес за пръв път „излезе на светло“, след като името му нашумя при краха на банката през 2014 г. (той не е сред кръга на обвиняемите, б.а.).
Лазов свидетелства по делото срещу журналистката Соня Колтуклиева за укриване и неплащане на данъчни задължения именно на суми, които получила по гореописания начин.
Казаното от него е интересно, защото хвърля светлина най-малкото – каква ще е линията на обвинението при предстоящото дело КТБ в Специализирания наказателен съд. Според икономиста на адреса на ул. „Дебър“ 17 били регистрирани освен инвестиционният посредник „Фина-С“ АД, и още много дружества, които обаче никога не са имали реална дейност, а са създавани само „за да се свърши някаква работа“ на собственика.
Той признава, че реален началник му е бил Цветан Василев:
„Василев ми е началник не по длъжностна характеристика или като работодател, а като фактически собственик на фирмата, където работех. Аз получавах задачи всекидневно от него, съответно в завършването на всеки работен ден съм ги отчитал“, каза в първия си открит съдебен разпит Лазов.
Той потвърди, че вече е дал обяснения как и защо се познава с Колтуклиева пред досъдебното производство „по повод на изясняването на т. нар. модел „КТБ“. Инструкциите били устни – сутрин, когато се раздават задачите.
„Ще ви се обади и ще дойде една г-жа Соня Колтуклиева, осигуряваш й такава и такава сума и ще изплащаш месечно дълго. “В случая с Колтуклиева – доколкото си спомнял – по 10 000 лв. на месец. На въпроса на съдйката – има ли сключен договор, по какъв начин и срещу какво стават тези плащания, той отговори:
„При възлагането на задачата за осигуряване на парични средства в брой, които да бъдат платени на г-жа Колтуклиева, ми бе пояснено от Василев, че тя ще се занимава с някакъв пиар и с някакви нейни умения в полза на групата. Но това не е било моя работа. Моята работа беше да осигуря плащането. Първоначално ми беше казано, че ще се подписва договор… Мисля, че се появи някакъв драфт, който не беше одобрен и затова ми бе заповядано парите да й се предават в брой. За което – тъй като нямаше официален договор, се подписваше разписка.
На разписката аз се записвах като лицето, предоставило сумата, като изрично записвах, че съм само лицето, номинално предоставящо сумата по уговорка с Василев… Записвахме конкретната сума, записвахме името на получателя, датата и това служеше за доказателство при ежедневното отчитане на всичко, което постъпва във фирмата и което е излязло.
Парите бяха с краен произход – банката. Т.е. КТБ.
Към конкретното дело (за което прокуратурата, твърде нетипично, дори не изпрати съобщение чрез пресцентъра, б.а.) има приложени 3 такива разписки, стана ясно днес. Сумата не се спомена в съда, но Колтуклиева според Лазов имала навика да не идва всеки месец, а на 2-3 месеца по веднъж накуп. Според прокуратурата става въпрос за 3 разписки по 30 000 лв.
И все пак как е ставало отчитането, попита съдия Костадинка Костадинова.
„Със съответен файл, който касаеше основно Василев, за да си класифицира направените разходи.“ Всички други компании, регистрирани на адреса (а по едно време дружествата около Василев били над 200!, б.а.), са нямали никаква дейност, освен „да бъдат използвани за финансиране от банката, за купуване на някакъв актив, т.е. все неща, които се подчиняваха на това да се изпълни някаква задача на банката и на нейния собственик“, каза още Лазов.
„При небоходимост Василев да изпълни някакво начинание – тъй като той не може да извършва стопанска дейност от името на банката, създаваше някакво дружество.“
Адвокатката му се сопна, че не го разпитват в момента за г-н Василев!!!
„За да изясним тази тема, е необходимо да се каже ясно и категорично, че даването на сумите към г-жа Колтуклиева е фактически един елемент от дейност, нямаща нищо общо с дейността на фирмите, регистрирани там – продължи с разясненията Лазов, който на няколко пъти подчерта, че е добронамерен и иска да им се изясни всичко. – Тези суми са с краен произход КТБ. Те са постъпвали на касата, намираща се на „Дебър“ 17. Лицето, което играеше роля на касиер, който е и първият касиер на Василев и беше такъв до края, се казва Юлия Илиева (тя съще не е сред обвиняемите, б.р.).
Парите, които се намират на тази каса на „Дебър“ 17, не могат да бъдат потърсени и намерени нито в касите на „Фина-С“, нито в касите на останалите фирми.
Счетоводствата на тези фирми, които са регистрирани там, даваните за тяхната касова наличност от счетоводството им отчети, нямат нищо общо с намиращите се пари на касата в помещението, наречено каса, на ул. „Дебър“, за което отговаря Юлия Илиева и за което вескиденвно давахме информация на г-н Василев. Това са две различин неща.“
Тези пари според Лазов все пак могат да бъдат проследени и днес, но „в една паралелна отчетност, нямаща общо с формалните счетоводни документи на фирмите, но с достатъчно прецизно водени и отчитащи всекидневната динамика движения“.
За да бъде достатъчно ясно, за мен е било важно и за моя работодател той да има информация къде се намират парите. Това е една – може да го кажем – паралелна реалност, която, ако искате, може да я изясним… Нямам никакво притеснение. Но е доста дълго.
Как все пак са изглеждали отчетите към главния платец Василев?
„Ежедневно се съставяше една справка, имаща вид най-общо на счетоводен баланс. В нея в лявата част се посочваха активите на, така да се каже, небанковата част на г-н Василев:това са парите, преведени по сметки, сумите, които са дадени, срещу което има някакви ангажименит неизпълнени, т.е. водят се като вземане, закупени активи и инвестиции.
В дясната част са задълженията: там са кредит към банки, към фирми или лица с ангажимент за връщане.
В тази справка ежедневно присъстваше и информация за касата, т.е. за наличните в началото на деня и в края на средствата в брой. Пак уточнявам – не на фирмите Х или Y, а на паричните средства, които са на разположение. Заедно с движението през този ден.“
„Нещото“ имало формата на екселска таблица, но информацията била предостатъчна за този, който я потребява. Отчетът към „г-н Василев“ (както го наричаше през цялото време свидетелят) се оформял на края на всеки работен ден.
Системата с паралелната вселена обаче явно е цъкала като швейцарски часовник, ако се съди по показанията на Лазов:
„Нито една стотинка под патримониума на г-н Василев не е излизала без оторизация или не е била отразена още същия ден.“
На финала – къде са всички тези „екселски таблички“ сега?
„Мисля, че една част от документите бяха предоставени на органите на досъдебното произовдство по делото „КТБ“, а последната справка с дата 20 юни 2014 г. я предоставих на същите органи аз лично. Защото я занесох на г-н Василев във Виена, когато беше нашата последна среща – призна Лазов.
Нататък не зная, но тази информация съществува.“
Източник: Стефан Миланов, Клуб „Z“
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
Коментирай първи