Убийството на бизнесмена Петър Христов беляза началото на евро-председателството на България и показа уродливото лице на страната ни въпреки усилията на управляващите и бодряшката им пропаганда. Несъмнено това престъпление ще има политически последици, въпреки старанието на управляващите да го представят единствено като криминално деяние.
Името на Христов не бе познато на широката публика, но неговата дейност беше тясно свързана с ГЕРБ. Той бе типичен представител на задкулисието от регионален мащаб, но с амбициите да се превърна в национален играч. Дали тези амбиции му изядоха главата, никога няма да се разбере. Убийството бе извършено професионално, очевидно поръчано и организирано от много влиятелни хора. Можем да бъдем сигурни, че никога няма да бъда разкрито.
Петър Христов бе чорбаджията на Велико Търново, а всички по-важни назначения в града от кмета (формално избран с гласовете на ГЕРБ, но лансиран на този пост от Христов) през администрацията до полицейските началници минаваха през него. Петър Христов е основният спонсор на ГЕРБ във Великотърновска област. На откриването на комплекса му във Велико Търново през 2009 г. дойде лично министърът на регионалното развитие, тогава Росен Плевнелиев. За последните години убитият бизнесмен е получил обществени поръчки от властта на ГЕРБ за 50 млн. лв., а влиянието му върху управляващата партия е било доста сериозно, твърдят хора, запознати с кухнята на властта. Това пролича в начина, по който бе направен опит да се пренапише биографията на скандалния бизнесмен в големите медии.
Той бе представен като ангел-благодетел, добър и почтен бизнесмен, който е застигнат от отмъстителни престъпници, намиращи се в затвора. Версията, лансирана от властта през услужливи медии, бе че Петър Христов вероятно е поръчан от групата на „Наглите“ или така наречените „Килъри“, защото бил помогнал за разкриването им. Доста нескопосан опит да се отклони вниманието от политическите му връзки и сериозни бизнес интереси, които явно са се пресекли с тези на други големи играчи, гравитиращи около ГЕРБ.
Въпреки, че за версията за отмъщение, поръчано от затвора, никой не представи доказателства, нито дори убедително обяснение как е възможно такова професионално убийство с мафиотски привкус да се организира от затвора, без властите да разберат, тя бе упорито налагана в публичното пространство.
Истината е, че Христов нямаше отношение към поръчковото и скалъпено дело срещу т. нар. „Килъри“.Цветан Цветанов казваше, че Христов е помогнал да се разкрие групата на „Наглите“. Но само това е крайно несериозно, за да се сочат за поръчители на убийството му, като се премълчава доста интересната биография на този човек:
Името на 49-годишния Петър Христов е свързано с управлението на над 50 юридически лица, голяма част от които не са активни. Връзки с бившата силова групировка СИК, сериозен бизнес с имоти в София и Велико Търново и компанията за мляко и млечни продукти „Лактима“ са сред основните му бизнеси. Публикации в нашия сайт Скандално.нет и още няколко независими сайта още от 2009 г. твърдят, че е купил бившето млекопреработвателно предприятие във Велико Търново с парите на убития на остров Аруба сикаджия Поли Пантев.
Според публикациите в разцвета на групировките, Христов е представител на силовата структура СИК за Търново и региона.
Притежава собствена охранителна фирма „Дито“ и в средата на 90-те години застава „на входа и изхода“ на държавната тогава фирма „Захарни заводи“ – Горна Оряховица. Според разследващи журналисти фирмата е източвана години наред, като неговата фирма доставя суровини на високи цени и продава продукцията на ниски.
Петър Христов е арестуван показно на Софийските централни гробища по време на погребението на тримата убити полицаи в столичния кв. Люлин на 3 май, 1996 г. Снимката на бизнесмена с белезници бе във всички медии. Но кой ти помни такива подробности! Запознати със случая твърдят, че е участвал в престрелката при която загинаха полицаите. По-късно той бе освободен без много шум и без да се посочва причината за ареста му.
Бизнесменът беше свидетел по делото срещу бившия шеф на БОП във Велико Търново Орлин Тодоров. Според прокуратурата Тодоров се обръщал към него с „шефе“ и му съобщавал секретна информация по знакови дела. Тази информация обаче ни бе спестена от големите медии, а политиците внимателно я избягваха в публичните си коментари.
След още няколко дни случаят ще бъде забравен. Извършителите и поръчителите и на това убийство ще останат неразкрити. А задкулисието ще се успокои. До следващото показно убийство.
А ние от Skandalno.net не разбираме само едно: Какво „любезно“ има в това наше евро-председателско отечество. Нито какво европейско има в страна, в която извършването на показни разстрели и отказът на властта да ги разкрива вече на никого не правят впечатление. Skandalno.net
От екипа на Skandalno.net
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
Коментирай първи