Истанбулската конвенция се препъна в парламента. Засега. А дотук официално срещу нея се произнесоха БПЦ, Католическата църква в България, Протестантската църква на адвентистите в България, мюфтийството на мюсюлманите, БСП, Патриотите, СДС. И много други организации и партии, защото не на всеки медиите са обърнали внимание. Различни църкви, различни партии…
И всички те ли са жертва на невежество и грешка в превода?
Да не би всички те да са за насилието над жени?
Те ли са ретроградните сили, които дърпат България назад от прогреса? И от кой прогрес?
Защо се получава така, че една ужким либерална евро-американска общност проявява търпимост и загриженост към ислямската религия, ислямската култура, към бежанците, които имат „различно“ отношение към жените… търпимост до степен да оправдава арабските насилници, понеже било част от културата им! А към християнските църкви същата тази неолиберална евро-американска общност се държи враждебно!
А несъгласните с тях за Конвенцията са: примитиви, путинисти, хомофоби или поне байганьовци, които искат да бият жените си. И в отговор грантовите неолиберали чуват ответните обръщения: „евро-извратеняци“, „грантаджии“, „соросоиди“ и т. н.
Има някаква грешка, но не е в превода.
Не е и от невежество разбирането за понятието джендър в Конвенцията. От приемането на Истанбулската конвенция в момента най-много се вълнуват ЛГБТ и тям подобни гей-лесбо-транс организации. От 8 НПО-та, участвали в междуведомствената работна група за въвеждане на Конвенцията, две трети са ЛГБТ и джендър-алтернативи.
Не поради неосведоменост някои виждат прокарване на някакви нови полове през задния вход в законите. Самите джендър прогресисти виждат възможност за това с Конвенцията. И останалото е реакция на тях. Но спорът старателно се отклонява от въпроса за пола и се води за това дали сме „за“ или „против“ насилието над жени. С помощта и на медиите, повечето от които платени, спорът се свежда до това, че „у нас бият жените си”. Но в България случаите на домашно насилие не са повече от тези в Европа. В Швейцария, примерно, смъртните случаи при домашно насилие са повече от тези в България. И в европейските страни, включително в България, има закони за защита от домашно насилие, жените и мъжете са равнопоставени по конституция и др. закони… С две думи- още от 1946-та г. насилието у нас се преследва от Наказателния кодекс.
Така че, грешката е вярна – най-остри са реакциите на опита чрез тази конвенция да се прокарат възможности за признаване на някакви нови полово-социални групи, които априори обявяват с нарушени права. И щом сега транссексуалните настояват, че не са с психично разстройство, а са трети пол… и като такива – правата им не са защитени… какво да кажем за правата на засегнатите от склероза и алцхаймер? Те са много повече. И са още по-незащитени от закона. И много други по-многобройни социални групи са незащитени, но за тях такъв шум не се вдига.
Автор: Иван Бакалов
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
Коментирай първи