Понякога България наистина напомня на позабравена новела от Кафка. Аз лично особено харесвам „Преображението“ – гротескната и кошмарна история на един човек, който се събужда превърнат в насекомо. Тази лунатична фантазия е харектерна за цялото творчество на Кафка, но смятам, че ако бе доживял до наши дни, щеше да види с тракащи зъби и треперещи устни как творчеството му оживява, развихря се и получава телевизионно време. Защото само с кафкианска фантазия човек може да проумее превъплащението на Слави Трифонов в политически деец, който се е загрижил за съдбините на отечеството и с глас на страдалец и потенциален мъченик представя рецепти за справяне с проблемите.
Щеше да е смешно, ако се отнасяше за друг човек. Но Трифонов е ходеща метафора за блатото на прехода. Защото говорим за човека, който институционализира чалгата, даде и телевизионна аура и запя, че ако получи номера на Господ, ще му иска едно ферари, защото това му трябвало на човека.
И днес Повелителят на фераритата вече настоява, че е друг човек, че на мястото на чалга-идола се е появил някакъв загрижен, замислен, вечно разсърден спасител, чиято единствена задача е да извади страната от плаващите пясъци на безвремието и да даде властта на успешните млади хора, които ще търси из странство, все едно тук няма да намери никого.
И днес виждаме резултата от кафкианското преображение – Трифонов щял да прави тридневен кастинг за бъдещи политици в началото на февруари. Не може да се отрече, че е верен на себе си. Човекът може да разсъждава единствено в телевизионни формати и заради това превръща всичко край себе си в нескопосано риалити. Само можем да си представим докъде ще ни доведе изборът на политици по начина, по който се избира „Мис Монокини“. И точно както средният срок на известност на поредната дългобедра миска е 6 месеца из светските новини, така и политик, който е избран на кастинг, е обречен да увехне като плевел, преди да роди каквото й да е. Политическата биография не може да се натрупа изведнъж. Тя е продукт на дълги битки, обществени позиции, ярки послания. Всичко останало е просто поредното ГМО, инженерно засадено на наша почва. А българският политически модел е натровен от такива. Полумъртъв дори.
Тоест неволно или не Слави Трифонов тръгва по пътя на Николай Бареков, който също щеше да се жертва за отечеството, щеше да разлюлява модела и да нарита системата, а пък накрая се оказа дребен политически маргинал, който дори май щял да излиза от политиката. По същия път тръгва и Слави Трифонов, но той още не го знае. Вероятно някакви социологически агенции му раздуват рейтинга, а кръг от тайни съветници като вампири се е прилепил към него, но дори и човек без провидчески качества може да предскаже, че краят ще е нещастен и тъжен. Защото промяната не може да дойде по този въобразен телевизионен начин, няма как да се случи като медийно откровение, не е възможно да се осъществи като концерт на фолк-певици на „Орлов мост“, нито може да прилича на проповед в късно вечерно шоу.
Но в България е много лесно да повярваш в обратното. И Слави Трифонов го демонстрира по потресаващ начин. И е ясно на кои говори – на онези ядосаните, обърканите, гневните, на онези, които отдавна са загубили надежда и единствената им политическа позиция е да псуват скрито под мустак, когато видят новините по телевизията да започват, на онези, които са останали без шанс и са изпаднали в отчаянието на тихия ступор.
Трифонов умело играе на тези струни, подхвърляйки като наркодилър фалшиви лекарства за въобразени болести. И заради това неговите сценаристи, както и самият той, като черни проповедници започнаха да обикалят и да припяват – намаляване на броя на депутатите, мажоритарен избор, по-ниски партийни субсидии. И ако последното може все пак да се опита, то първите две идеи са кресливо популистки, но имат нула отношение към проблемите на страната. По същество Трифонов – борецът с олигархията, чрез мажоритарния вот ще я овласти по толкова категоричен начин, че България ще заприлича на кърваво кралство от „Игра на тронове“. А по-малкото депутати може да имат морален ефект върху обществото, но тази стъпка няма да разтърси системата, нито ще увеличи пенсиите.
Трудно е да се говорят болезнени истини, когато едно ново ГМО набира сили и хората гледат с надежди към него. Тогава всички гледат намръщено този, който се осмелява да не го долюбва. Минал съм през абсолютно същатата ситуация и съм наясно с тези обществени самохипнози. През 2001 година абсолютно същото се случи с митичното завръщане на Симеон Сакскобургготски на политическата сцена. Хората преглътнаха розовото хапче, че след 800 дни ще живеят в бъдещето и масово се стекоха пред урните, за да подкрепят НДСВ. Не бих се изтъквал, но още в онези слънчеви дни бях наясно, че илюзията ще завърши с катастрофа. Както и стана. 8 години по-късно, НДСВ мина в задгробния свят и призракът на тази партия сигурно тормози с полунощните си писъци само сънищата на такива като мене, които не са я забравили. Между другото Слави Трифонов е нескопосан римейк на Симеон. НДСВ също щеше да връща младите и успели българи от чужбина, за да оправят отечеството. Дойдоха юпитата и веднага врътнаха сделка с дълга, приватизираха ЕРП-ата, продадоха БТК и какво ли още не. Заради това като чуя, че някой щял да вика успели българи от чужбина, които имали рецепти за справяне, ми идва да се скрия в противоатомен бункер.
Уверенията за спасяване на отечеството и за различна политика може би щяха да звучат като сластен сън на тийнейджър, ако не идваха от човек, който има твърде съмнителни отношения с истината. Откакто преди две-три години започна пропагандата си за референдума, получавайки невероятно телевизионно време, Слави Трифонов десетки пъти излъга и то в очите на хората, че няма намерение да влиза в политиката. Ясно е защо го направи. Едно е да кажеш на хората, че искаш допитване като гражданин, който се бори за промяна, а съвсем друго като потенциален партиен апаратчик, пък бил и той извън системен и чалгапеещ. А трябва ли да припомняме и всички пъти, които Трифонов се опитваше да демонстрира близост до властта. Първо до Бойко Борисов. Двамата си бяха като телевизионна двойка – единият гледаше засмяно, а другият благо. Гукаха си като гълъбчета, ама после нещо се скараха и Трифонов изневери на Бойко с Миглена Кунева. Нали си спомняте как се опитваше да я лансира за президент? Тоест водещият отдавна се опитва да се качи на политическия кораб, но лъжеше като телевизионна врачка, че не е така. И сега вече се намираме насред кафкианския сюжет – водещ на шоу, певец на чалга, политически проповедник, организитор на кастинг за политическата мис „Монокини“ щял да променя страната. Това е най-черният виц, който някога съм чувал. Но от опит знам, че България е държавата, в която вицовете се сбъдват.
До един.!!!
Автор: Александър Симов
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
Коментирай първи