„Не съм от село Требич, Софийско, от Пазарджик съм!“… Тъй натърти Гинка Върбакова, докато диамантът на пръстчето ласкаво галеше окото на камерата на Нова тв. в понеделнишката снежна утрин. Кака Гинка, която изтегли джакпота в една повече от съмнителна процедура за продажбата активите на ЧЕЗ в България и още 4 свързани с енергото дружества, между които и два фотоволтаични парка, успя да измести в обществената говорилня дори неочакваната снежна виелица.
Сделка общо за 320 млн. евро. Не е нещо невиждано по нашите земи, но нека да кажем по-интересните цифри: 1.8 млрд. лв. оборот за 2017 г. и 50 млн. лв. от печалбата на дружествата, платени като дивиденти. На никого ли 320 млн. евро не му се виждат малко? Или ослепяхте от вторачването в очевидното, че кака Гинка е подставено лице, говорещо пред камерата с надзорник, в чисто празен офис, на дружество, регистрирано миналата година с мижавите 50 хил. лв. капитал, отворило като ламя уста към нашите пари.
Наистина ли никой не може да сметне, че продажната цена на ЧЕЗ представлява една трета от годишния оборот на дружеството? Ерго, платеното в тая кьорава сделка се избива за година и половина. Без да се запоти човек, осъмва милиардер за няколко години. Говорим за реалните собственици, а не за лицето Кака Гинка, която се обижда, че я наричаме така, ама това дребно неудобство да те плюят публично е нищо, в сравнение с милиончетата, които ще надипли на наш гръб. С тях ще има да храни винаги гладните медии и те тъй ще й лъснат сурата, че след време всичко преживяно днес, полюшвайки се на собствената си яхта, ще й се струва просто като един лош сън. А в това време ние, изтръпнали от поредното „КТБ“ в държавата, ще има да се чудим от сутрин до вечер как да си гледаме и храним децата.
Това е цената на политическото ни безхаберие, което единствено прави възможен този пладнешки грабеж. Повечето от нас просто забиха на тема политика и забравиха да смятат. А е елементарно да съобразиш, че крупна сделка, която се изплаща на втората година, е пладнешки грабеж, измама и чисто безобразие. Значи ония измамници, дето лекуват с любов и витамин С срещу 100 лв. вход в Зара 1 на НДК са просто в памперси в сравнение с алчните сенки, в които се е сгушила кака ни Гинка.
„Аз от 20 години съм в бизнеса, но такова нещо не съм виждал“, възкликна пред чешка медия шефът на „Енерго ПРО“ Яромир Тесарж, възмутен до мозъка на костите си от чутото и видяното в тая интересна процедура по продажбата на активите на ЧЕЗ. „Енерго-ПРО“, които събират сметките за ток в Североизточна България, бяха един от кандидатите.
Има обаче нещо крайно обезпокоително в протеста на Тесарж. Собственикът на „Енерго Про“ се сърди, че не могъл да знае предварително цената на конкурентите, за да предложи по-изгодна цена. И каза истината. Досега всяка една едра приватизация или крупна сделка от такъв мащаб, имаше предизвестен купувач. Без значение каква е процедурата – търг или преговори с потенциални купувачи. Това не е обявявано публично, но тези които бяха избраниците на премиерите, разрешаващи сделките, трябваше да получат инсайд от държавни чиновници с необичайно високи постове и ДМС-та за другите кандидати. Това им помагаше да дадат по-добра офертна цена и условия. Да не говорим за широко разпространената практика критериите за едни или други обществени поръчки да се пишат според профила на потенциалния и набелязан „инвеститор“.
Сигурно собственикът на „Енерго-ПРО“ е разчитал на подобен подход, но явно е бил изолиран. Това – първо.
Второ- Ако „Енерго-ПРО“ беше придобил активите на ЧЕЗ, щеше да се окаже с господстващо положение на пазара в България, което не разрешават конкурентните правила в ЕС и у нас. Това също минава незабелязано в обществената говорилня, в която се изявяват най-невероятни и световно неизвестни „енергийни експерти“. Колкото до потопените в странно мълчание други кандидати от шорт листата на ЧЕЗ, оставаме с впечатление, че са подставени лица, също като купувача Кака Гинка. Срещу известен бизнес с ЧЕЗ, след като утихне разразилата се електрическа буря, която взе главата и на министъра Теметужка Петкова, най- опитния счетоводител сред енергетиците. Тук пък ние ще възкликнем на оправданията й, че познавала купувачите Кака Гинка и Бате Славчо от 20 години. Не я е срам! Откога частни сделки със субекти от националната сигурност се сключват по критерии кой кого и откога познавал. Аман бе хора! Аман от тъпи гугутки в тая енергетика! Ами кажи, че са надеждни тия купувачи, кажи, че са състоятелни! Що за глупости в устата на една министърка. Само за тая дивотия Теменужка трябваше да си подаде оставката.
Скандалът има потенциал на политически ураган, който като нищо ще свали още няколко министерски глави. Особено в светлината на изнесените в медиите факти от Търговския регистър, доказващи, че бизнесите на Кака Гинка са увъртени в дългове към банките и НАП, а тия 320 млн. евро „от международна банка“ започват да повдигат сериозни въпроси около произхода на средствата по сделката. Тези, които са взимали банкови кредити знаят, че дори за пренебрежимо малки суми банките проверяват кредитното досие и платените данъци за година назад. Така че обясненията на Кака Гинка, че „в бизнеса се случват такива неща“ да задлъжнееш и Частните съдебни изпълнители да те подгонят, са верни.
Само че как така от всички бизнесмени на земята, точно на Кака Гинка е присъдена най-голямата енерго-касичка в България? Придобивайки ЧЕЗ, Кака Гинка ще си изплати задълженията – няма спор в това. Но това е още едно косвено доказателство, че активите на ЧЕЗ придобива не една проста пазарджиклийка, а някоя доста по-едра ламя зад нея.
Иначе оправданията на Кака Гинка, че „цялата сделка се проведе под чешкото законодателство в Прага и българското правителство, български министри или български политически лица не са имали абсолютно никаква информация за нея“, са бошлаф. Единственото вярно изречение е, че „това е една частна сделка“. И тук автоматично възниква въпросът: А защо държавата не се опита да придобие активите на ЧЕЗ?
В окото на бурята дори омбудсманът Мая Манолова се обади разтревожено, че следи сделката изкъсо, защото 25 % от жалбите, които постъпват при нея, са срещу скандалните бизнес практики на ЧЕЗ. Наред с нея и БСП, и други партии се осъмниха дълбоко в сделката. Корнелия Нинова дори попита риторично защо държавата не изкупи раздадените безхаберно бизнеси за милиарди, които са част от националната сигурност. Как може сделката с активите на ЧЕЗ да е частна? Че нали обектите от националната сигурност трябва да се пазят като зеницата на очите. Докъде я докарахме само с тая пазарна либерализация!
Едно е ясно отсега: Дадем ли им тока, ще им дадем и водата!
Затова правилните въпроси към Кака Гинка са: Как се става милионер в България? Мари Гино, кой те монтира в енергетиката от земеделски производител и притежателка на секс телефони? До вчера садеше пипер и домати, днес ток ще продаваш – как става тая работа? Била взела кредити за соларния си парк от чешка банка – колко интересно! Някой си чех Зденек – Збенек, бил й помогнал.
Де, бре, моме! Навремето Илия Павлов, Бог да го прости, разказваше, че първите му 5 хил. долара били дадени от турски благодетел, с които купил едни плавателни съдове, нарязал ги на скрап и ги продал в Украйна. А в същото време само едновремешната „Балканбанк“ му беше отпуснала едни 150 млн. лв. с частично златно покритие от нашите спестявания. Ей тъй, без каквито и да било гаранции. Понеже „Мултигруп“ страшно сериозни „бизнеси“ въртеше от сутрин до вечер.
Сега същата история. На фалирали фирми се издават държавни гаранции по частни сделки с обекти он националната сигурност, каквото е енергото.
А де го Бате Славчо Върбаков в тая тарапана? Как Гинка нали имала мъж? Изкарайте го на преден план, да го видим този бизнесмен и хубавец откъде и как стана милионер в обедняваща ежеминутно България! Пък да сподели кои са тия великани дето правят възможно всяко едно безобразие в разкаляния обществен и икономически терен. Не че не им знаем имената. Но когато литнат главите на онези по сенките, тогава има надежда нещо съществено да се промени у нас. А дотогава – дали ще е Илия, Гинка, Славчо – няма никакво значение. Ние си оставаме безправни роби на собствения си капитал. Понеже имахме неблагоразумието да го подарим на най-некадърните и морално изпаднали хитреци сред нас, с надеждата, че ще стане по-добре за всички.
Излъгаха ни. Време е да го признаем и да се надигнем, за да си извоюваме обратно разграбената България! Skandalno.net
Автор: Пею Благов, Skandalno.net
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
Коментирай първи