Така нареченото „Българско европредседателство“ е неопровержимо доказателство за смъртта на ЕС. То е и най-краткият отговор на въпросите „Дали ЕС има бъдеще“, „Quo Vadis Европа“, „Дали ЕС може да се обнови“ и т.н. Всички тези въпроси са безсмислени в контекста на председателството на България, начело с мафията.
Въпросът е защо ЕС стигна до такова дегенериране и безперспективност на всичките си проекти, сценарии и т.н. И как Евросъюза стигна до тази задънена улица и Колосален провал.. Едно е сигурно – може би най-сложните 6 месеца от цялата история на ЕС-председателството е в ръцете на най-бедната, най-болната, най-корумпираната, най-престъпната, най-нещастната и най-бързо изчезващата страна в Европа, начело с най-мафиотския и нагъл режим в историята на континента.
„Председателството“ беше възложено на нацията с най-голяма смъртност, с най-ниска раждаемост, с най-голяма емиграция, с най-голямо социално неравенство.
Начело на тази територия /за нация вече едва ли може да се говори/ са най-бандитските, най-крадливи, най-прости, най-необразовани и най-неграмотни управници.
Те са яхнали все още ненапусналото България население с най-фалшивата съдебна система, с най-раздутата 700-хилядна администрация, с най-примитивното управление, с най-голям брой луди, с най-много убийства и самоубийства.
Именно Брюксел, наред със САЩ, е кръстникът на тази мафия и продължава да я легитимира. Заради това началото на БГ-председателството се превърна във филм на ужасите с две местодейстивя:
Първото беше в София, където шефът на Еврокомисията, пияницата Юнкер отново беше в алкохолен делириум. Защото само в такава кондиция можеше да съобщи, че мутрата Борисов допринася за демокрацията и се бори с корупцията. Вероятно Юнкер оправдаваше комисионната за отпуснатите 100 млн. евро на Домусчиев.
Доналд Туск пък от своя страна, даже на български, сравни споменатия криминален персонаж от Банкя, със Спартак. По-голяма глупост отдавна не бяхме чували. Туск би могъл да ми се обади. Щях да му обясня, че поне едно нещо е сигурно – че Спартак не е бил циганин.
Второто местодействие беше в Страсбург, където нахлулия отново с охраната си Борисов, изломоти нещо, от което, ако някой е разбрал за какво става дума, е готов за награда за разшифроване на новата умствена и мозъчна балканска Енигма.
Това се случва на фона на екзистенционалната криза на ЕС, който вече не съществува след започналия Брекзит. За да се стигне до сегашния „дневен ред на лидерите“, т.е. разписанието на работите за реформирането на ЕС.
Залогът е висок – в средата на 2019 г. ще се състоят изборите за Европарламент. Дотогава ЕС трябва да успее да се реформира. И в този ключов за ЕС момент в първите му шест месеца един български мафиот тръгна да вкарва Западните Балкани по заповед на САЩ, в НАТО и в ЕС и в наркоканала от Турция към Косово и Албания.
Става дума за човек, който най-накрая и в Европа беше определен като символ на висша корупция и престъпност. Но той им отговори „тези не ги чета“.
Но нещата за ЕС са много по-сложни от въпроса дали този бандит може въобще да чете.
Последната среща на високо равнище на ЕС – на 14-15 декември 2017 г. положи началото на маратона от реформи, преди всичко на отдавна очакваната реформа на Еврозоната и преговорите с Англия – Брекзит.
Преговорите с Лондон като че ли тръгнаха от мъртвата точка, но английският парламент си запази правото да одобри окончателно договора с ЕС, което може да свали от сцената Тереза Мей. И реформата на Еврозоната ще трябва да почака.
Истина е, че шефът на Еврокомисията Юнкер съобщи своите идеи – създаване на бюджетна линия за подкрепа на реформите в Еврозоната, създаване на Европейския валутен съюз, въвеждане на „министър на финансите“ на Еврозоната. Но лидерите на страните от ЕС, особено в Берлин, са засегнати по въпроса за компетенциите между тях и Еврокомисията. В резултат, дневният ред на Юнкер ще се обсъжда в „подходящо“ време, някъде през 2018 г., като „може да обсъдят“ и завършването на банковия съюз.
Кризата в Германия означава, че най-важното правителство на Европа е в дълбока криза.
И Париж едва ли има късмет с новия президент – Макрон, който се втурна да мъти водите на Берлин. Всъщност няма нито един немски политик, който да се изказва положително за Макрон. Причината е ясна. Макрон се опитва да вкара Европа в своята политическа програма и да обвърже своите вътрешни реформи с европейските. Така ролите се размениха.
В миналото Германия искаше по-широко сътрудничество в Европа, но вярната на голизма Франция отстояваше националния суверенитет. Днес Макрон иска не само дълбока реформа на Еврозоната, но и да обърне нагоре с краката евроструктурите, преди изборите за Европарламент.
Но Берлин се нуждае от Макрон, за да гарантира въобще съществуването на ЕС и Еврозоната. В Берлин също така си дават сметка за ръста на националните сили около Марин Льо Пен. С една дума, в миналото Париж и Берлин никога не са били толкова далеч един от друг, но и толкова големи заложници на безалтернативността на своето сътрудничество.
Друга група проблеми се появи в Централна Европа – Полша, Унгария, Чехия и Словакия. Полша и Унгария все по-остро отхвърлят брюкселския централизъм и мултикултуризма на Западна Европа. Във Варшава и Будапеща се опитват да се върнат към старите ценности – семейството, християнската религия, патриотизма. Подобна тенденция се наблюдава в Чехия и Словакия.
Въпреки различията може да се обобщи, че в Централна Европа укрепва идеята за приоритет на националното самосъзнание в епохата на откритите граници и глобализирането. Виктор Орбан провъзгласи „нови ценности за унгарската нация“ и влезе в решителна схватка с Джордж Сорос. Орбан нарече Унгария под неговото ръководство „нелиберална държава“.
В Полша също вървят важни процеси. Качински, глава на партията „Закон и справедливост“ и бивш премиер, иска да направи „добри промени“. Но задвижването от Еврокомисията на Член 7 заради съдебната реформа промени ситуацията. Процедурата може да доведе до санкции срещу Полша, при условие че Унгария гласува за тяхното въвеждане, за което е необходимо пълно мнозинство в ЕС. Ако Полша стане нетен донор на бюджета на ЕС, може да се стигне до излизането й, в една или друга форма, от съюза.
Тезата, че кризата и високата безработица засилват „националистическите настроения“ се опровергава от Чехия, където икономическият ръст е най-висок в Европа – 5 процента, а безработицата е най-ниска в целия ЕС – само 3 процента. Но това не пречи на изменението на курса при премиера Андрей Бабиш.
ЕС продължава да се движи в границите между умерената надежда и най-лошите сценарии. Рисковете се множат и другаде:
- на изборите в Холандия през март Партията на свободата вероятно ще подобри позициите си прямо 2012 г. и ще остане втора в парламента;
- във Франция Льо Пен ще продължи да укрепва, след като на изборите за президент показа най-добрия досега резултат;
- в Германия, каквато и коалиция да се получи между Меркел и социалдемократите, „Алтернатива за Германия“ ще влезе в Бундестага за първи път с 13 процента;
- за изборите в Италия през март Движението „5 звезди“ води с около 27 процента;
- в Испания продължава напрежението в Каталуния, нищо не е ясно;
- навсякъде в Европа в целият политически спектър укрепва така наречената антивърхушка настроения и движения, те ще укрепват още повече през 2018 г.;
- на перифериите – Турция ще продължава да се отдалечава от ЕС;
- САЩ от своя страна продължават да изграждат нова желязна завеса срещу Русия, север – юг от Балтика до Черно море, и изток-запад – от България до Албания. САЩ изграждат 6 нови бази в Словакия, Естония, Латвия, Исландия и Норвегия.
Къде в този спектър е така нареченото „Българско европредседателство“ не могат да ми отговорят и най-големите експерти в Брюксел, с които сме работили неведнъж заедно и преди 1990 г.
Всъщност, какъв по-ясен символ за провала – Великобритания напуска ЕС, когато е председателстван от мафиотската България.
Красимир Иванджийски
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
Коментирай първи