Днес се проведат най-важните президентски избори за първите 20 години на ХХІ век в Русия. След тях ще започне нова епоха със своите положителни и отрицателни страни, с много въпроси и малко отговори. Според едни анализатори това ще е епохата на бързото възраждане на Русия като свръхдържава, според други това ще е краят на Руската федерация, според трети това ще е новата Студена война, според четвърти това ще е започналата вече Четвърта световна война, според пети това ще е нов световен ред, според шести човечеството ще продължи да се свлича към средновековието и унищожението…
Въпреки че си противоречат, може всички да са прави. Но всичките включват Русия на челно място, което само по себе си, означава, че Русия успя да си върне мястото на глобалната сцена. Този процес е свързан със 17-годишното пребиваване на Владимир Путин на върха на властта. Най-вероятно ще продължи още един президентски мандат.
В момента в който пишем тези редове, проучванията сочат, че за Путин са готови да гласуват 71,5 на сто от гласоподавателите, за кандидата на комунистите Павел Грудинин – 7,3 процента, за Владимир Жириновски – 5,5, за Ксения Чобак – 1, и т.н., което означава, че Путин отива на избори без сериозна конкуренция.
Основният въпрос е какво ще прави след тях. Че Путин е единственият сериозен кандидат свидетелства и яростната кампания на Запад за неговото демонизиране, което означава, че там виждат във възраждането на руската свръхдържава най-голямата опасност.
Това означава, че вечният конфликт Запад – Русия ще продължи. Ще продължи и съпротивата на Запада срещу възраждането на Русия.
Това беше потвърдено на последната конференция за сигурност в Мюнхен, на която двама основни американски генерали забраниха на Русия правото на свръхдържава: Защото, Русия, според тях, няма право да заема едно от водещите места в света. Няма и точка. Защото ние така искаме, защото това е тоталитарна, агресивна, комунистическа, имперска, православна, атеистична консервативна, революционна, антидемократична…
Каквото си „харесате“. Но кой ще мисли за подробностите? Защото още от ХVІІІ век политиката на англосаксонския ционизъм е една и съща. Променят се само циклично лозунгите, зад които се прикрива същността. А тя е, че Западът се бои от Русия/СССР и че русофобията е право пропорционална на скоростта, с която Русия се връща към корените и към своя собствен път. Винаги този прелом е ставал с война на Запада срещу Русия. Така и сега.
Сега обаче Русия е много по-слаба от СССР. И именно през последните 17 години тя се ръководи от Путин, който още през 2007 г. в Мюнхен предупреди Запада, че крахът на СССР беше най-голямата геополитическа катастрофа на ХХ век…
Перестройката на Горбачов означаваше политическо и геополитическо унищожение на СССР и административният край на комунистическата идеология. Идеите за социална справедливост станаха неуместни в условията на разграбването и унищожението на наследството на съветската цивилизация с активната помощ на Запада.
За да се стигне до сегашния момент, в който Русия отново е на кръстопът, защото по своята същност тя може да бъде само велика или да я няма съвсем. Това означава, че свободата и надеждата за Русия започват там, където завършва глобалният проект за световно господство на Запада.
Всъщност самите САЩ, след елиминирането на СССР от геополитическата арена, си повярваха, че са хванали „господ за брадата“ и че са победили завинаги. Но неслучайно се казва, че „ако искаш да разсмееш господа, му съобщи своите планове“.
Защото сегашната криза на западната система доведе до тектонични промени. Русия съвсем не беше основният виновник за това. Западната система повече не работи, това е системна криза и тя ще изчезне само с изчезването на самата система, наричана либерален капитализъм, за да прикрият кръвожадната и античовешка система, установена след 1990 г. на геноцид и пробване на човечеството от една прослойка, наричана задкулисие, дълбока държава и т.н.
Едновременно стрелките на „часовника на Страшния съд“ вече са почти на 12.00 ч. Във военен план САЩ и НАТО вече подпалиха Украйна, придвижиха НАТО до руските граници в Прибалтика, Полша, Румъния и Черноморието, започнаха кръвопролитията в Ирак, Либия, Египет, Сирия и т.н.
Това е в рамките на класическата англосаксонска геополитика спрямо Русия за изграждане на военна зона коло нея, т.е. задушаване от анакондата. Но за пореден път се оказа, че САЩ, както преди това Наполеон и Хитлер нямат потенциал да задушат Русия. Анакондата е безсилна срещу Евразия, т.е. срещу Русия и Китай. Съвременният свят вече отрече „класическата“ геополитика.
Истина е, че Русия е в дълбока защита и вече няма къде да отстъпва. Загуби Централна и Източна Европа, Украйна, Прибалтика, част от Кавказ и Централна Азия. Загубите са огромни.
Но какво прави Путин в рамките на новата геополитика?
Във войната на сушата има понятие „господстваща височина“. За морските държави най-важно е давлението откъм морето срещу Сушата. За континентална Русия, значи най-важното е да пререже морските пътища за давление срещу нея. След като си върна Крим, Русия закри за САЩ и НАТО Черно море и от Севастопол взе под прицел цяла Европа. Едновременно ликвидира опасността от създаване на еврейска държава в Крим като Нова Хазария.
От района на Калининград взе под прицел ПРО на САЩ в Европа, от базите в Хмеймим и Тартус в Сирия взе под прицел цялото Източно Средиземноморие и неутрализира Шести американски флот като провали плановете за блокиране на черноморския флот зад Босфора. Сега този флот има постоянна база в Средиземно море.
Другата атака на САЩ е създаването на хаос в Турция, Сирия и Иран. Заради това Путин укрепи сътрудничеството с Иран и Турция. Въздушното пространство на Иран е защитено със С-300 срещу САЩ и Израел. Ердоган оцеля в опита за преврат. Потъването на Сирия в хаоса беше спряно. От страна на Близкия Изток заплахата, доколкото е възможно, е блокирана. Ирак все пак няма излаз на море и възможностите на СЩ там са ограничени. В Афганистан САЩ са отрязани от морските пътища и са в обкръжение.
Повечето държави в Централна Азия са под чадъра на Русия. С Китай е спокойно, напредват газо и нефтопроводите, Пекин няма да допусне фаталната грешка от времето на Мао и Никсън, когато КНР се обърна срещу СССР.
В Далечния Изток в Охотско море пътят за чуждите кораби е затворен, на Курилските острови руснаците възстановяват своите бази. На Чукотка се възстановява старата база, в Арктика се появи нова база, строят се военни ледоразбивачи.
В тази обща геополитическа картина през последните 17 години Путин започна да въвежда ред под „художествения вой“ на цялото „прогресивно човечество“ в лицето на западната цивилизация. Воят е неистов.
Значи, Путин върви по правилния път, иначе щяха да го хвалят като Горбачов и Елцин. А, както казваше Сталин, щом почне врагът да те хвали, значи, не си наред.
Като един от последните анализатори в Източна Европа още от 70-те години добре знам какви са слабостите, липсите, грешките и провалите на Русия след 1990 г., особено в икономическата и идеологическата област. На тях съм се спирал неведнъж. Знам добре с кого работи посолството на Русия в София след 1990 г. още от времето на Авдеев до днес, за да нямат почти никакво влияние. И не само в София.
Но колкото пъти съм теглил „голямата черта“ излиза, че няма друга цивилизационна алтернатива. Западният модел е изчерпан напълно, китайският успя да направи прехода, но засега ще се развива в рамките на Китай.
Русия вече имаше цивилизационен и идеологически модел, който беше глобален. Дали ще се върне към него? Това е въпросът за новия мандат на Путин. Защото светът продължават да го управляват знаци и символи, а не думи и закони.
Ще се върна към един момент, който беше забелязан само от няколко анализатори и който също е в контекста на най-важния въпрос за Русия „А сега накъде?“.
И така, 2018 г. Русия посрещна в обстановката на смяна на символите на екраните на държавната телевизия. Вместо фона със синия цвят на западния либерален модел, Путин за първи път се обърна към руския народ на фона на Кремълския дворец в златните лъчи на зората на промяната.
В речта си той използваше „скъпи приятели“, а не „уважаеми граждани“ и „колеги“, с пожелания за процъфтяване за първи път на Велика Русия, а не, както преди, на „свободна и демократична Русия“.
Смяната на цвета на фона на обръщението на Путин от син на червено-златист започна по-рано, на пресконференцията 2017 г. Заедно със смяната на фона фокусът се изместваше от масонския на Петър Първи трикольор и византийския двуглав орел към червените Кремълски звезди.
Войната на символите е част от гражданската война от новия хибриден тип. Става дума за победа на „червените“ и „болшевиките“ над „либералите“ и „сините“.
Дали денят на истината за новото социално-икономическо бъдеще на Русия ще е денят на изборите на президента на Руската федерация, който пък неслучайно съвпада с деня на Парижката Комуна 18.03.2018 г.? Ще видим.
Реалният живот е всичко онова, което не може да се планира и предвиди. По-просто казано безсмислено е да се избягва борбата, когато тя е неизбежна.
На военния фронт войната се движи отново към руските граници и, ако е необходимо, тя ще бъде посрещната. Но ядреното оръжие не е достатъчно. Нужна е мобилизационна икономика, за която Путин говори от няколко месеца, нужно е социално ефективно общество без социално неравенство. Дали отново назрява революция?
Някои казват, че революцията е неизбежна, тъй като Русия трудно ще оцелее в сегашната сложна ситуация. Но революцията може да стане не само отгоре или отдолу, а по третия модел, когато президентът започва да прочиства страната отгоре, а народът – отдолу. Основното е срещата им да не премине в гражданска война.
2018 г. ще бъде преломна. Или ще започне преобразяването на Русия по мирен път и ще бъде изчистен боклукът, или народът сам ще се заеме с това. Има опит.
Опциите за Путин не са много. И времето е малко.
Империята са преди всичко хората.
Русия отново е цивилизационен код.
Ситуацията ще става все по-сложна, но се намира под контрол. За паника няма основание.
Русия отново намира мобилизационен импулс. Шансът не е по-малък, отколкото в миналото. Напротив. Времето създаде Путин а не обратното.
Красимир Иванджийски
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
Коментирай първи