Ако се вярва на материал в The Wall Street Journal, то „една малка латвийска банка стана рай за световните черни пари”. WSJ пише, че преди няколко години Министерството на финансите на САЩ е „забелязало тревожно подводно течение в световните финансови потоци”. Фиктивни компании са извършвали преводи на милиарди долари през почти неизвестна банка в Латвия. Става дума за ABLV Bank, чийто контролен пакет акции принадлежи на Ернест Бернис и Олег Фил (всеки един от тях разполага с 43%), а останалият малък процент е разпределен между висшето ръководство, сътрудниците и партньорите на банката.
Банката е станала данъчен рай и „перачница” за корумпирани личности от Русия, Украйна и Азербайджан. При това нито самата банка, нито страната, в която е регистрирана, не са внесени от Евросъюза в „черния списък на данъчните убежища”.
Впрочем Евросъюзът вече основно е прочистил черния си списък, като е изключил от него Барбадос, Гренада, Южна Корея, Макао, Монголия, Панама, Тунис и Обединените арабски емирства. Според ЕК тези страни вече напълно отговарят на изискванията на Съвета по икономически и финансови отношения на ЕС (ECOFIN) и са в съответствие с „данъчните стандарти”. На тези изисквания не отговарят само Самоа, Бахрейн, Гуам, Маршаловите острови, Намибия, Тринидад и Тобаго, Папуа и Санта Лусия.
В този списък не фигурира не само Латвия, но и нито една страна от ЕС, както и нито един щат от САЩ. Това е истинско лицемерие от страна на Брюксел, счита съветникът по европейска политика в международната организация Oxfam Аурора Шардоне.
По този повод тя казва: „Не е тайна, че Евросъюзът е длъжен да се бори с данъчните убежища със същата настойчивост, с която заставя другите страни да приемат данъчни реформи, които ексклузивният клуб на богатите страни им предписва”.
Списание Foreign Affairs пише, че механиката на тези данъчни убежища е добре изучена. Известно е и как може да се направи невъзможно тяхното съществуване. Още преди 10 години в разгара на финансовата криза Министерството на правосъдието в САЩ събра в Ню Йорк на закрита среща финансовите власти на Швейцария и шефовете на голямата швейцарска банка UBS, за да обсъдят как банката да спре да помага на американските си клиенти да избягват плащането на данъци.
Един ден преди срещата властите на Швейцария спасиха UBS /Обединена банка на Швейцария/ от банкрут, наливайки в банката суми от държавния бюджет. Преди това обаче, властите в САЩ вкараха в затвора мениджъра на UBS Брадли Бъркенфелд. Както казва самият Бъркенфелд: „UBS, стремейки се да привлече състоятелни частни лица като бизнесмени от Силиконовата долина, руски олигарси, саудитски принцове и китайски промишлени магнати, спонсорира събития, популярни сред глобалния елит – състезания с яхти за купата на Америка или Базелския фестивал на изкуствата в Маями”.
Разследването доказва, че клиентите от САЩ са държали незаконно 20 милиарда долара в UBS. Спекулирайки с швейцарската банкова тайна, UBS и други швейцарски банки са помагали на световния елит да укрива невинаги чисти доходи, получавайки в замяна огромни хонорари за управление на сметките им. UBS не е единствена в гигантската система от офшорни данъчни убежища, процъфтяващи и до ден днешен. Наред с множеството обвинения, които могат да бъдат отправени към данъчните убежища, най-опасното е, че неплащането на данъци е подигравка с върховенството на закона и води до окупиране на банковата сфера от организираната престъпност.
Но според Global Financial Integrity, главното постижение на тези „сенчести” структури, формиращи незаконни трансгранични парични потоци, e че те извършват транзакции за около 1 трилион долара годишно. Освен това не съществува вероятност да фалират, защото са много важни.
Днес UBS процъфтява. Банката продължава да поддържа Формула 1, музикалния фестивал в Пуерто Рико, Швейцарския институт за съвременно изкуство в Ню Йорк, новия национален музей в Монако, Музея за съвременно изкуство „Луизиана” в Копенхаген, Галерията за съвременно изкуство в Милано, Художествената галерия в Нов Южен Уелс в Сидни, Пекинския музикален фестивал, а така също многобройни културни и спортни мероприятия в Швейцария.
Интересно е също така, че от седемте подразделения на UBS само едното от тях, това по управление на капитала (Wealth Management), има около 230 филиала в 50 страни от света, включително и в Русия, и управлява активи за 987 милиарда долара. Wealth Management предлага на богатите си частни клиенти по целия свят пълен пакет финансови услуги, както и консултации по въпроса за инвестициите на капитали. Изключение се прави само за американските клиенти поради глобите, които САЩ наложи на банката за оказана помощ на американски граждани, целящи да избегнат плащането на данъци.
Вярно е, че сумите на глобите са плашещи. Например за 2011 г. глобата е 780 милиона долара, за 2017 г. тя е 445 милиона долара. Явно, че такава игра между закона и справедливостта устройва и двете страни, защото за тези години UBS прави икономия от данъци, лихви и глоби в размер на 8 милиарда долара. Спомняме си, че от небезизвестните „панамски документи” изтече информация, че от „данъчния рай” се ползват поголовно всички свръхбогати личности и компании, като се започне от Disney и Glencorе и се свърши с министъра на търговията на САЩ Уилбър Рос и британската кралица Елизабет II. Става ясно, че офшорните зони са един от стълбовете, върху които се крепи капиталистическата икономика.
Според изчисленията на Foreign Affairs в световния „данъчен рай” днес се съхраняват от 24 до 36 трилиона долара. Такива тихи „данъчни пристанища” има в различни точки на света. В Азия това е Хонконг. През него преминават капиталите към Китай и обратно. Сингапур е любимо място за елита на Индонезия, Малайзия и Австралия. В Европа освен Швейцария и Ирландия, която помогна на Apple да укрие данъци на стойност 74 милиарда долара, това са и такива страни като Люксембург и Холандия. Британия разполага с цяла мрежа от офшори като Британска Вирджиния, Бермуди, Гибралтар, Кайманови острови, Джърси и остров Ман, а Лондон е легален център на световната офшорна мрежа.
Foreign Affairs пише, че в САЩ „основно в щатите Делауер, Невада и Уайоминг се поощрява регистрацията на фиктивни компании. Те позволяват на собствениците им да се крият зад дебелите стени на секретността, защитавайки се от лица, разследващи финансови престъпления, от американската данъчна служба и от американското министерство на правосъдието”. Въпреки че това е в разрез с изискванията на Закона за облагане на чуждестранните банкови сметки (FATCA), Вашингтон никога не е прилагал това законово изискване в САЩ.
Именно затова „мръсните пари” изтичат основно към Америка, която се превърна в „данъчен рай” за световната икономика и ще си остане такъв, докато се прилагат специфични правила, които не важат за останалите страни в света. Това е причината, поради която Министерството на финансите на САЩ наложи глоби на UBS, а властите на Швейцария не могат да я санкционират. Това е и причината Вашингтон да забележи подводното течение в латвийската банка ABLV Bank, която спешно се наложи да пристъпи към самоликвидация, за да избегне задокеанските наказателни санкции.
В „данъчните пристанища” е дестилирана лъжата за глобализацията и е „складирано” всичко това, което са заграбили „националните елити”. Няма смисъл да се състезаваш с офшорните зони, като намаляваш данъците. Никой няма да започне да плаща данъци, колкото и ниски да са те, когато може да не плаща почти нищо в офшорната зона.
По данни на Fortunе 500, в края на 2017 г. 500-те най-печеливши компании в САЩ са държали в офшори 2.6 трилиона долара от печалбите си, ощетявайки американския бюджет от неплащането на данъци в размер на 750 милиарда долара. За да се затворят „райските” офшорни врати, трябва да се започне пряко облагане на натрупаните в офшорните зони доходи. А това може да стане само ако има прозрачност върху пазара на капитали, което всъщност е и крайъгълният камък на свободния пазар.
Явно, че поддавайки се на демагогията за „свободния пазар” и „интересите на националната сигурност”, Доналд Тръмп със своята данъчна реформа напразно се опитва като намали данъчните ставки до 8-15% да съблазни офшорните капитали, и те да „потекат” обратно към САЩ.
Сигурно е, че доларите няма да се върнат назад. Но има много прост способ да се изгонят международните компании от данъчните убежища. Трябва да се въведе задължително данъчно облагане на техните приходи по мястото на дислокация и страната, в която са базирани активите им. А получените от тях доходи да се облагат с установената за съответната държава данъчна ставка.
Нещо подобно се случи през 2014 г. Организацията за икономическо сътрудничество и развитие разработи споразумение за сътрудничество между компетентните органи в различните страни и единен стандарт за обмен на данъчна информация (Common Reporting Standard, CRS), действащ в автоматичен режим. CRS беше подписан от страните в цяла Европа, включително Русия, Китай и Индия.
Стандартът беше подписан от общо 109 страни. САЩ обаче не го подписаха. Там надделя лобито на т.нар. „защитници на националните интереси”. Затова и демонстрацията с наказанията на UBS e видимата част от айсберга. Под повърхността остават скрити гигантските свръхпечалби от укрити данъци на международните корпорации и политически елити.
„Данъчният рай” е обречен на дълъг живот. Това ще бъде така, докато американските, британските и всички други политици използват офшорната мрежа, за да заобикалят закона, изискващ разкриване на източниците на доходи. Без колективна политическа воля офшорната система не може да бъде премахната.
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
Коментирай първи