Председателят на неправителствената организация „Съвет за външни работи“, бивш директор на отдела за планиране на политиката към Държавния департамент на САЩ в периода 2001-2003 и бивш координатор на „Бъдещето на Афганистан“ Ричард. Н. Хаас коментира текущата криза в отношенията между САЩ и Турция пред брюкселското електронно издание New Europe.
Материалът е представен без редакторска намеса.
Сега, когато Турция е в конфликт с бившия си съюзник, Съединените щати, валутната криза на страната се превърна в първостепенен политически проблем. Основният проблем е отказът на Турция да освободи американския пастор Андрю Брънсън, който е държан по обвинения в тероризъм, шпионаж и подривна работа за предполагаемата му роля в неуспешния преврат от юли 2016 г. срещу турския президент Реджеп Тайип Ердоган.
Правителството на САЩ има право да възразява срещу задържането на Бронсън. Но реакцията му беше непродуктивна. По-специално, налагането на допълнителни мита от САЩ върху вноса на турска стомана и алуминий би могло допълнително да подкопае доверието в икономиката на Турция и да предизвика по-широка криза, която би нанесла сериозни вреди на световната икономика. Освен това тарифите позволяват на Ердоган да обвинява за икономическите проблеми на страната си Америка, а не некомпетентността на собственото му правителство.
Все още е възможно турското правителство да намери начин да освободи Брънсън и американският президент Доналд Тръмп, който се стреми да демонстрира загриженост към евангелистите, които са основна част от неговата избирателна база, да анулира митата. Но дори и текущата криза да бъде решена, структурната криза в американско-турските отношения – и западно-турските отношения, като цяло – ще остане. Ние сме свидетели на постепенното, но постоянно деградиране на отношенията, които вече се водят съюз само на хартия. Въпреки че правителството на Тръмп е право да се изправи срещу Турция, то избра не само грешния отговор, но и грешния проблем.
Връзката между Турция и Запада отдавна се основава на два принципа, като нито един от тях вече не е на лице. Първият е, че Турция е част от Запада, което означава, че това е либерална демокрация. И все пак Турция не е нито либерална, нито демократична. В действителност тя е подчинена на еднопартийно управление в рамките на „Партията на справедливостта и развитието“ (ПСР), а властта се е концентрирала в ръцете на Ердоган, който е и лидер на ПСР.
Под ръководството на Ердоган баланса и контрола между властите са до голяма степен елиминирани от турската политическа система, а президентът контролира медиите, бюрокрацията и съдилищата. Същият неуспешен преврат, който Ердоган цитира като основание да затвори Брюнсън, също послужи като извинение за задържането на хиляди други. На този етап влизането на Турция на Ердоган в Европейския съюз изглежда невъзможно.
Вторият принцип, на който се основава „западния“ статут на Турция, е общата външна политика. Турция наскоро купи над 100 съвременни изтребители F-35 от САЩ. Въпреки това през последните години Турция също подкрепи джихадистките групировки в Сирия, приближи се до Иран и сключи договор за закупуване на система за противовъздушна отбрана С-400 от Русия.
Преди всичко, Турция и САЩ се намират на различни страни в Сирия. Докато сирийските кюрди са близки партньори на САЩ, те се считат за терористи от Турция поради връзките им с кюрдските групи в Турция, които исторически винаги са се борили за автономия, ако не и независимост. На този фон не е трудно да си представим, че американските и турските сили може да стигнат до удари.
Някои биха могли да кажат, че настоящото ниво на напрежението между САЩ и Турция не е нищо ново; двете страни отдавна имат своите различията. Турците не бяха доволни от решението на САЩ да изтеглят ракети със среден обсег от Турция, като част от сделката, която прекрати ядрената „Кубинска криза“ през 1962 г. Двете страни се сблъскаха многократно около турската намеса и последвалата окупация на Северен Кипър през 1974 г., както и заради подкрепата на САЩ за Гърция. Турция отказа да даде на американските военни сили достъп до военновъздушната база Инджирлик по време на войната в Ирак през 2003 г. И през последните години турското правителство бе разгневено от отказа на Америка да екстрадира ислямския проповедник Фетулах Гюлен, за когото Ердоган смята, че стои зад опита за преврат от 2016 г.
И все пак това, което виждаме днес, е нещо различно. Антисъветското лепило, което държеше двете страни близо по време на Студената война, отдавна е изчезнало. Това, което имаме сега, е безкраен брак, в който двете страни продължават да съжителстват под един покрив, въпреки че вече няма истинска връзка между тях.
Проблемът е, че договорът на НАТО не предвижда механизъм за развод. Турция може да се оттегли от алианса, но не може да бъде принудена да излезе. Като се има предвид тази реалност, САЩ и Европейският съюз трябва да поддържат двустранен подход към Турция.
Първо, политиците трябва да критикуват турската политика, когато е оправдано. Но те трябва също така да намалят зависимостта си от достъпа до турски бази като Инджирлик, да откажат на Турция достъп до модерен военен хардуер като F-35 и да преразгледат политиката за разполагане на ядрени оръжия в Турция. Освен това САЩ не трябва да екстрадират Гюлен, освен ако Турция не може да докаже участието му в преврата с доказателства, които ще минат в американски съд и ще изпълнят разпоредбите на договора за взаимна екстрадиция от 1981 г. САЩ също не трябва да изоставят кюрдите, предвид тяхната безценна роля в борбата срещу „Ислямска държава“.
Второ, САЩ и Европа трябва да изчакат, докато ерата на Ердоган приключи, а след това да се обърнат към новото ръководство на Турция с голямо предложение. Офертата трябва да бъде подкрепата на Запада в замяна на турския ангажимент към либералната демокрация и към външната политика, насочена към борбата с тероризма и сдържане на Русия.
Ердоган неотдавна предупреди в „Ню Йорк Таймс“, че американско-турското партньорство „би могло да бъде застрашено“ и че скоро Турция ще започне да търси нови приятели и съюзници, ако едностранчивостта и неуважението на САЩ не бъдат отменени. Всъщност партньорството вече беше застрашено, до голяма степен поради турските действия, а Ердоган вече беше започнал процес на търсене на нови приятели и съюзници. Време е САЩ и Европа да се приспособят към тази реалност.
Източник „Фокус“
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
Коментирай първи