„Борисов 3“ или „Златните момчета 4“? Кой управлява България?

С бухалки и обръчи те постигат забележителни успехи в най-различни дисциплини на политическата гимнастика. Те са „Златните момчета“ – ансамбълът, който сякаш управлява България. Коментар на Даниел Смилов.

След проблемите с Търговския регистър е време да обърнем внимание и на политическия регистър на България. В него пише, че сегашното правителство на страната е „Борисов 3“, което е номинално вярно. По съдържание обаче правителството сякаш е на други хора, които зад неговата фасада се сдобиват с медийни монополи, тютюневи гиганти, пари за язовири, тецове и многомилиардни обществени поръчки. Нека наречем тези хора „Ансамбъл златните момчета на България“. Или за по-кратко: „Златните момчета“.

Изборът на името не е случаен. Защото същността на българската политика е много близка до художествената гимнастика. И особено до съчетанията с обръчи и бухалки. Обръчите са от фирми, а бухалките – от вестници и магистрати. Като вземем предвид основните уреди и най-корпулентните им изпълнители, можем да предположим, че Борисов е само част от управляващия ансамбъл. И то не най-важната. Докато другите въртят обръчите и размятват бухалките, той – като любимец на публиката – чертае с лента красиви лозунги из въздуха. Например следния: „про-европейска ориентация“.

Само че лентата на Борисов все повече взе да се заплита и да не успява да изпише лозунгите в пълнота. Така от „про-европейската ориентация“ напоследък остана само „ориентация“. А някои го четат и като „ориентализация“. Казусът „Орбан“ съвсем влоши нещата – по него рисунъкът на премиерската лента поразително заприлича на Спаската кула на Кремъл с мавзолея на Ленин до нея.

Златните момчета жънат успех след успех…

Интересно е, че ансамбълът на Златните момчета няма много да се промени, ако Бойко Борисов бъде инцидентно заменен от Корнелия Нинова. Публиката може да страда известно време за своя любимец и естетически да се възмущава от неграциозните и отривисти движения на соцлидерката, която сякаш е навикнала да размахва не лента, а сърп и чук. Но съчетанията в огромната си част ще останат същите: „Белене“, „КТБ“, „Руски газ“, „Истанбулска конвенция“, „Бежанци“, „Борба с корупцията“ и „Кой е по-голям патриот“. Само бенчовците в обслужващата част на отбора ще са частично различни.

При състезателите с обръчи и бухалки хлабаво няма – и в буквалния, и в преносния смисъл. Пред очите на цяла България, в рамките на поне четири правителства Златните момчета жънат успех след успех. Богатството им „изсветлява“ и от скромните хонорари по хидроинженерни проекти те вече преминаха на тецове и други индустриални обекти. Съвсем „законно“ или чрез „много добри адвокати“, по думите на тези, които трябва да проверяват законността на съчетанията. Е, и Златните момчета дават свидни жертви – така например банкерът Цветан Василев в един момент беше изхвърлен от обръча и върху му се стовариха всички бухалки. В защитата си дотук той не спори, че това е било заслужено, а само повдига резонния въпрос защо само него го застигна тази избирателна форма на справедливост.

Златните момчета. Четири пъти.

И така: ако приемем, че Златните момчета управляват България, политическият регистър на страната би трябвало да бъде обновен по следния начин (в експеримента се връщаме само до 2009 година, макар че той може да се продължи и назад във времето):

1) Правителство „Златни момчета 1“ (сега известно като правителство „Борисов 1“ от периода 2009-2013). КТБ разцъфтява и с парите на вложителите се закупуват огромни активи в страната. Едната част от Златните момчета го играе банкер, друга част си прекарва времето в кабинета на Цветан Цветанов – според книгата за посетители. Това е и правителството, при което магистратурата е овладяна сериозно от Златните момчета и ортаците им. Назначен е и главен прокурор;

2) Правителство „Златни момчета 2“ (сега известно като правителство „Орешарски“). Златните момчета решават, че може да минат и без ГЕРБ, особено с оглед на задаващата се криза в КТБ. Назначаването на един от ансамбъла за шеф за ДАНС обаче води до масови обществени протести, които в комбинация с фалита на банката събарят това правителство. Тук се стига и до раздялата с Василев;

3) Правителство „Златни момчета 3“ (сега известно като „Борисов 2“ от периода 2014-2017). Първоначално Златните момчета нямат пълен контрол над тази формация, но от декември 2015 – с изгонването на Христо Иванов и ДСБ – тя става изцяло тяхна;

4) Правителство „Златни момчета 4“ („Борисов 3“ от 2017), в което техните интереси са толкова добре защитени, че целият ансамбъл започва да излиза на светло.

Бойко Борисов е необходим елемент от хореографията, особено по време на избори. А също така и като обект на медийни венцехваления. Но в определянето на политиката на кабинетите неговото участие е далеч по-скромно. Политиките, които са били инициирани и публично отстоявани докрай от премиера Борисов, се броят на пръсти: пътното строителство може би. Сигурно заради психологическия му натюрел той предпочита да остава на по-задна линия и да пуска други напред. Ако битката се окаже трудна, Борисов сменя курса, като отговорността за загубата остава у тези, които са били инициатори. (Единствено с провала с Цецка Цачева той пое отговорност и отиде на нови избори.)

Като цяло Златните момчета винаги са последователни и неотклонни в преследването на своите цели. Да си припомним: стопиране на съдебната реформа, ограничаване на отговорността за КТБ до Цветан Василев и близкото му обкръжение, запазване и разширяване на де факто медиен монопол, непрекъснат приток на държавни поръчки към обръчите от фирми. Така например преди време от едно изказване на премиера стана ясно, че едното златно момче си „заминава“, но това така и не се случи – т.е. той беше „бламиран“. Борисов също така обяви в един момент, че спира обществени поръчки (на които се радват най-вече Златните момчета) на стойност близо милиард: но и това беше от ден до пладне. Напоследък и одиозни законодателни инициативи на Златните момчета с пропагандна стойност безпроблемно минават през парламента.

Та чие е правителството?

Нека се върнем към казуса „Орбан“. Той показа, че Източна Европа има сериозен проблем, който релефно се илюстрира от България. Поради относителната слабост на демократичните институции, сравнително малкия пазар и високите нива на корупция, в доста държави от региона се е стигнало до драматично срастване на политическа, икономическа и медийна власт. Това срастване вече започва да застрашава демокрацията по два начина. Единият е автократичен, както е в Унагрия. А другият – както е в България – с фалшив плурализъм, зад който група Златни момчета дърпат конците на все по-изпразнени от съдържание, инженерно произведени партии. За да прикрие тази нерадостна истина – добре описана в доклада за Унгария на Европейския парламент – Източна Европа усилено се „патриотизира“. Това „патриотизиране“ не е нищо друго освен политически протекционизъм, желание да се изолираш и окопаеш във властта. Критиките срещу това положение вече се третират като „външна намеса в суверенна политика“ и като „заплаха за националната сигурност“.

Затова българските Златни момчета с всичките им партийни патерици – ГЕРБ, БСП, „патриоти“, „Воля“ и т.н. – подкрепиха Орбан. Вярно – в случая без ДПС. Но това е просто един щрих с лентата, целящ да отклони вниманието от обръчите и бухалките.

източник: