Да шиеш за H&M: в България е най-тежко

септември 29, 2018 България 0

Работа до припадък и мизерни заплати: така се шият дрехите за шведския моден концерн H&M в България, Турция, Индия и Камбоджа. Изненадващо е, че най-тежко е положението в България. Ето какво разказват шивачки: Мизерно заплащане и експлоатация – такива са условията на работа във фирмите-подизпълнителки на шведския моден концерн H&M в България, Турция, Индия и Камбоджа. До този извод стига изследване, проведено от инициативата „Кампания за чисто облекло“ (Clean Clothes Campaign – CCC), информират днес редица немскоезични издания.

Твърди се, че заплатите на шивачките във въпросните фирми често са под минималното възнаграждение в съответната страна. Същевременно са установени „тежки нарушения на трудовото законодателство и на човешките права“, се казва още в изследването, цитирано от изданията.“По 12 часа на ден, 7 дни в седмицата“

Германският „Зюдвестпресе“ посочва по този повод, че H&M няма собствени текстилни фабрики. Продукцията на концерна се изработва от 800 фирми-подизпълнители – основно в Югоизточна Азия и Източна Европа – които само формално се водят независими. Активисти от CCC са разговаряли с шивачки от България, Турция, Индия и Камбоджа и са проучили условията на труд. През 2013-та година именно в тези четири страни са работили 60% от всички шивачки, произвеждащи продукция за H&M, посочва „Зюддойче цайтунг“ (ЗЦ).

По време на изследването станало ясно, че най-тежко е положението не в Далечния Изток, а в България, която е членка на ЕС, подчертава „Зюдвестпресе“. Български шивачки са разказали, че работят средно по 12 часа на ден, 7 дни в седмицата. В тази връзка „Билд Цайтунг“ цитира шивачка от българската фирма „Koush Moda“, която казва: „Отиваме на работа сутрин в 8 часа и никога не знаем кога ще си тръгнем. Имало е дни, когато сме работили и до 4 часа сутринта“.

„Зюдвестпресе“ посочва, че, според изследването, в българските фирми-подизпълнителки „средната нетна месечна заплата при редовно работно време е била 98 евро, а същевременно минималното нетно трудово възнаграждение в страната е било в пъти по-високо – 204 евро“. Дори и с извънредните часове труд и добавките анкетираните не са успявали да преминат прага на бедността, който в България е 269 евро. Да не говорим за изисквания от синдикатите минимален месечен доход от 1110 евро, гарантиращ нормално съществуване и покриващ разходите за наем, здравно осигуряване, храна, образование и др., посочва изданието.

„Резултатите са шокиращи“, казва Бетина Музиолек от германската секция на CCC и координаторка на изследването. „И в четирите страни работниците ни разказаха, че в техните фирми е съвсем нормално да се работи и в неделя“, разказва тя. В някои фабрики редовно имало случаи на припаднали работници – всяка трета шивачка в Индия и две трети от анкетираните работнички в Камбоджа са припадали поне веднъж на работното си място, посочва „Билд Цайтунг“. На това място изданието припомня, че шведският моден концерн H&M има годишна печалба от 2,6 милиарда евро.

Както в България, така и в Турция, Индия и Камбоджа интервюираните шивачки са признали, че се опасяват от „сериозни негативни последици“ за тях, ако решат да се организират синдикално. „Особено в Източна Европа беше изключително трудно да открием хора, готови да говорят с нас“, казва Музиолек и добавя, че много работници и служители се страхуват да не бъдат уволнени.

А обещанието за по-високи заплати?

През 2013 година, след срутването на текстилна фабрика в Бангладеш, при което загинаха 1100 души, H&M прие т.нар. „Пътна карта за честно заплащане на труда в текстилната промишленост“. Тогава шведският концерн обяви, че до 2018 година всички „стратегически доставчици и подизпълнители“ трябва да са подобрили значително условията на труд, а 850-те хиляди работници в тях трябва да започнат да получават нормални заплати, с които да могат да се издържат, припомня „Зюддойче Цайтунг“. Пет години след трагедията в Бангладеш от H&M радостно отчитат, че в 594 фабрики с общо 840 хиляди работници вече имало демократично избрани синдикални структури, които представляват работниците пред техните работодатели. А в някои от фирмите дори били въведени „прозрачни схеми на заплащане на труда“, се хвалят от шведския концерн.

А обещаните по-високи заплати? „Зюддойче Цайтунг“ цитира следния отговор на H&M: „Нашата задача (…) не е да определяме заплатите (…) Работниците трябва да ги договарят със своите правителства.“.
източник: