Трябва да се подготвим да живеем с този вирус минимум 18 месеца до две години. Ще трябва да изчакаме да постигнем “стаден имунитет”, т.е. когато 60 до 70 процента от световното население бъде ваксинирано или е развило резистентност. Тогава вирусът ще може да циркулира по-лесно. Нивото му на заразяване (RO), което съответства на средния брой хора, заразени от един болен индивид, се оценява на около 2,5. Това е два пъти повече от грипа, но четири-пет пъти по-малко от рубеолата (едрата шарка)“, обяснява Ив Годен, вирусолог и ръководител на научни изследвания във френския Национален център за научни изследвания (CNRS).
– Какво ще стане в края на карантината във Франция?
– Сигурно е, че краят на карантината няма да бъде края на пандемията. Към началото или средата на май развитието на епидемията във Франция няма да бъде в същия стадий, както в другите големи страни. Ако мерките, предприети тук, са имали очаквания ефект, има риск по същото време да има все още много случаи в САЩ и може би във Великобритания. Докато в страните в Северна Европа развитието му би могло да бъде по-сдържано, защото населението там е по-разумно и се подчинява на карантината.
– Ще циркулира ли още вирусът във Франция?
– Във Франция ще останат болни или хора, които нямат симптоми, ще има риск от внасяне на вируса от други европейски страни, когато границите отново бъдат отворени. При най-оптимистичната хипотеза бихме могли да имаме няколкомесечно затишие. Можем да се надяваме, че вирусът ще има по-малко въздействие през по-топлите месеци. Тогава имунната система на хората е по-ефикасна, а прословутите “микродроплети” (микрокапчици – бел. пр.) ще бъдат по-малко заразни на слънце.
– На какво се основава тази прогноза?
– Като цяло, броят на случаите в Южното полукълбо, особено в Австралия, е относително нисък. Може би има сезонност на вируса, който е по-малко заразен в топлите периоди и по този начин преминава от едно полукълбо в друго с настъпването на есента.
– Това добра новина ли е?
– При оптимистичната хипотеза можем да се надяваме на период на затишие до август, с малко случаи на болни и по-малко задръстване на спешните и реанимационните отделения на болниците до средата на есента. Това ще бъде възможност да се подготвим за битка. Съществува обаче голям риск от втора вълна, която ще засегне повече хора. Това обикновено се случва по време на епидемии и бе наблюдавано при няколко големи грипни епидемии, на испанския и азиатския грип, през миналия век.
– Значи вирусът ще остане…
– Трябва да се подготвим да живеем с този вирус минимум 18 месеца до две години. Ще трябва да изчакаме да постигнем “стаден имунитет”, т.е. когато 60 до 70 процента от световното население бъде ваксинирано или е развило резистентност. Тогава вирусът ще може да циркулира по-лесно. Нивото му на заразяване (RO), което съответства на средния брой хора, заразени от един болен индивид, се оценява на около 2,5. Това е два пъти повече от грипа, но четири-пет пъти по-малко от рубеолата.
– Ами ваксината?
– Без значение как се развива епидемията, ще останат “джобове” на вируса в някои страни по света, дори ако бъде измислена ваксина. При все това, никога не е била разработвана ваксина срещу коронавирус. Това семейство вируси по принцип мутира доста бързо, което може да повлияе на продължителността на защитата, предизвикана от ваксинацията.
– Какви ще бъдат тези мутация?
– Несъмнено ще има мутация на неговия “S” или “Spike” протеин, присъстващ на повърхността на вируса, който разпознава рецептора на мембраните на човешките клетки и позволява освобождаването на вирусния геном в клетката. Именно този протеин ще бъде основната мишена на антителата, генерирани от ваксината. SARS-Cov-2 има голям геном за РНК вирус, съставен от последователност от 30 000 бази. А вирусът е оборудван със система за “корекция”, т.е. механизъм за коригиране на грешки. Това е уникално и много забележително свойство, което може да окаже влияние върху антивирусните терапии.
– Не рискува ли да стане по-смъртоносен?
– Като цяло вирусите имат изключителна способност за еволюция. Той може да се адаптира. Но не мисля, че ще стане по-заразен. Защото еволюционната стратегия на един вирус е да се репродуцира, следователно да има възможно по-голямо разпространение, без систематично да убива своите домакини…
Превод от френски: Галя Дачкова
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
Коментирай първи