Френският философ Андре Конт-Спонвил:“Младите хора не смеят много да говорят за това, от страх да не изглежда така, сякаш не се интересуват от по-възрастните. Но аз, който съм на 68 г., мога и дори трябва да го кажа: повече се притеснявам за бъдещето на децата ни – и за дълга, който ще им оставим – отколкото за здравето ми на почти седемдесетгодишен!
Мизерията убива всеки и то повече от вирусите. Независимо от епохата, мъдростта не минава без приемане на смъртта. Монтен го е казал в едно изречение: “Не умираш от това, че си болен, умираш от това, че си жив”. Колкото повече приемем тази истина, толкова повече ще обичаме живота, защото ще осъзнаем по-ясно неговата краткост, крехкост, стойност”. Френският философ Андре Конт-Спонвил, автор на “Малък трактат за големите добродетели”, се опитва да успокои масовото подлудяване около коронавируса и изразява страховете си от възшествието на експертите в тази пандемия.
– Какво мислите за начина, по който нашите общества реагират на пандемията на коронавируса?
– Те реагират силно, ефикасно, демократично и това е по-скоро успокояващо. Най-песимистичните прогнози се опасяваха от 300 хил. починали във Франция, няколко милиона в Европа и всичко това подсказва, че благодарение на взетите мерки цифрите ще бъдат много по-ниски. Толкова по-добре!
Това, което ме тревожи обаче, е несъразмерността между сериозността – реално, но ограничена – на тази пандемия и подлудяването, което изглежда е обзело медиите, а заедно с тях и част от населението. “Надеждата се възражда”, казват от няколко дни. Но кога е изчезвала? Трябва ли да напомняме, че нивото на смъртност на Covid-19 изглежда е от 1 до 2 процента и вероятно по-малко, ако се вземат предвид недиагностицираните случаи? Най-малкото, което можем да кажем, е, че това вдъхва надежда на повечето от нас! Сякаш нашите журналисти изведнъж откриват, че сме смъртни.
Говорите за сензационна новина!
Ден след ден аудиовизуалните медии ни дават отчет за жертвите на пандемията. Във Франция имаме 15 хил. починали. Това е много. Прекалено много. Но, в крайна сметка, трябва ли да напомняме, че в нашата страна всяка година умират 600 хил. души, от които 150 хиляди от рак например, а сред тях няколко хиляди деца, юноши и млади възрастни? С какво 15 хиляди, починали от Covid-19, чиято средна възраст е 81 г., заслужават повече нашето състрадание или интерес от останалите 600 хиляди? Всички хора са с равни права и достойнство, но не всички смъртни случаи са равни. По-тъжно е да умреш на 20 или 30 г., отколкото след 60 г., какъвто е случаят с 95 на сто от смъртните случаи, свързани с тази пандемия.
– Някои ще ви кажат, че е неприлично да говорите за икономика, когато е застрашено здравето.
– Ще сгрешат! Мизерията убива всеки и то повече от вирусите. 9 млн. души умират всяка година от недохранване, като 3 милиона от тях са деца. Представете си, че предстоящата икономическа криза увеличи само с 10 процент тази цифра : това би означавало смъртта на още 900 хил. души, които няма да имат нужда от вирус, за да агонизират. А в нашата страна, където безработицата започваше да отстъпва, какви ще бъдат социалните, политически, човешки последици от тази криза? Разбирам, че лекарите привилегироват здравето, това е тяхната работа и призвание.
Но се тревожа, когато виждам на телевизионния екран десет и дори повече лекари срещу един икономист. Медицината струва скъпо. Ако имаме една от най-добрите в света, то е защото сме богата страна. Нелепо е да си мислим, че ще можем да увеличим разходите за здравеопазване, ако разрушим икономиката си. Медицината има нужда от средства, често обременителни. Така че противопоставянето на медицината и икономиката е глупост. Напротив, те трябва да бъдат свързани и, доколкото е възможно, помирени.
– Нашите съвременници по-мъдри ли са от древните хора пред смъртта?
– Както винаги, зависи кои! Но повече са по-мъдри, поне заради това, че по-малко се страхуват от ада. Това впрочем е много характерно в момента: в нашата стара християнска страна никой не разчита на молитвата, за да прогони вируса, никой или почти никой не вижда в него Божие наказание и повечето от онези, които се страхуват от смъртта, се страхуват повече от небитието, отколкото от евентуални вечни мъки в ада. В това виждам прогреса на Просвещението. За останалото, мъдростта винаги е изключение. Но независимо от епохата тя не минава без приемане на смъртта. Монтен го е казал в едно изречение: “Не умираш от това, че си болен, умираш от това, че си жив”. Колкото повече приемем тази истина, толкова повече ще обичаме живота, защото ще осъзнаем по-ясно неговата краткост, крехкост, стойност.
– Мислите ли, че вниманието, което днес се обръща на здравния персонал, ще продължи?
– Всяко човешко същество заслужава внимание и уважение. В този момент здравният персонал се сблъсква с трудности и изключително високи рискове. Така че е нормално да сме по-загрижени. Но професията на преподавателите, особено в средното училище, на полицаите, военните, сметосъбирачите, работниците, селяните, служителите в супермаркета и т.н. също невинаги е лесна или благоприятна. А безработните, не мислите ли, че и те заслужават малко внимание? Може би имаме най-добрите болници в света. Кой би посмял да каже, че имаме най-добрите училища, най-доброто професионално обучение, най-ниското ниво на безработица?
– Ще стане ли здравето водеща ценност?
– Опасявам се! Това наричам панмедикализация: идеология, дори цивилизация, която превръща здравето във върховна ценност (на мястото, например, на справедливостта, свободата или любовта) и която следователно е склонна да прехвърли на медицината не само управлението на нашите заболявания, което е нормално, но и на нашите живот и общества, което е много по-тревожно! Да не изпадаме в “здравен ред”, нито в “здравна коректност”! В една демокрация народът е суверен, неговите представители правят законите, не експертите.
Опасявам се от “ширакизация” на политиката: избягвяне на неприятните въпроси, отказ от всяка непопулярна реформа, грижа само за здравето и защитата на французите – план за борба с рака, план за пътна безопасност, план срещу Алцхаймер, план срещу епидемиите… Срещу това трябва да напомним, че по своята същност политиката е конфликтна. Когато всички са съгласни, че здравето струва повече от болестта, това вече не е политика! Внимавайте да не вземем Китай за модел. Когато политиката се разтвори в технокрацията, която е царство на експертите, демокрацията умира.
– Ще се промени ли и отношението към природата?
– Какво по-естествено от един вирус? Тези, които обвиняват науката и техниката за всички злини, трябва да помислят за това. Черната чума през ХIV век е убила половината от европейското население; испанският грип през 1918-1919 г. е причинал 50 млн. жертви по целия свят. Вероятно Covid-19 ще причини много по-малко, благодарение на научния прогрес. Накратко, нека боготворим по-малко природата и да поздравим малко повече нашите изследователи. Но нека не забравяме, че глобалното затопляне, което само по себе си е от човешки произход, рискува да убие много повече хора, отколкото коронавирусът!
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
Коментирай първи