По напълно ирационални причини ненавистта към Русия е завладяла американците и британците, които са сигурни, че Русия, както и преди, представлява заплаха за Полша и балтийските държави. По тази причина в продължение на 30 години те постоянно се опитват да отслабят Москва и да намалят нейното влияние, въпреки ангажиментите, които поеха при приключване на Студената война. А когато Москва реагира на техните постоянни провокации, нейните действия бяха квалифицирани като агресия.
Има прекалено много причини за раздора между Русия и Запада. Украинската криза и последвалите я преговори между дипломатите отново засилиха напрежението между Джо Байдън и Владимир Путин. По този повод Александър дел Вал миналата седмица взе интервю от политолога и бивш високопоставен сътрудник на френското разузнаване Ерик Денесе. Дел Вал го помоли да резюмира основните геополитически и стратегически рискове в края на 2021 г. Като един от най-добрите специалисти на френското разузнаване, той обясни причините за разногласията между НАТО, Запада и Русия, за острия украински въпрос и съюза на Ердоган с азербайджанския диктатор срещу арменския народ. Събеседниците засегнаха и съдбата на арменския народ, изоставен на произвола на съдбата от своите западни събратя. Анализаторите разкритикуваха и самоубийственото поведение на Запада и неговата стратегическа непоследователност. Според Ерик Денесе Западът сам политически подкопава себе си отвътре, като разрушителния потребителски индивидуализъм изостря вътрешнозападните противоречия.
Докторът на политическите науки Ерик Денесе е основател и директор на Френския център за изследвания в областта на разузнаването (CF2R). Бивш офицер от генералния секретариат на националната отбрана, създател и началник на отдела за икономическо разузнаване на групата GEOS. Денесе е направил удивителна кариера, като притежава опит в полевата и академичната сфери. Бидейки офицер във военноморския флот, за известно време той е бил изпратен на деликатна мисия в Камбоджа, където задачата му е била да поддържа антикомунистическата съпротива. След това е бил в Бирма, за да защитава интересите на френската нефтена компания Total от местните партизани. Освен това е бил консултант на Министерството на отбраната по въпросите за оптимална подготовка на френските специални части и е набирал материали за изследвания в страните , където станаха арабските „революции“, от Мароко до Сирия. Целта на тези мисии е била да оцени важността на тези събития на място.
– Как гледате на сериозната криза между Москва, НАТО и САЩ около ситуацията в Украйна. Считате ли за сериозен риска от започване на война през февруари 2022 г.?
– Считам, че от самото начало за тази криза са виновни Западът и Украйна. Да се върнем в 2014 г. Бившият президент на Украйна Виктор Янукович може и да е бил корумпиран ръководител и непочтен човек, но с нищо не бе по-лош от своите предшественици, като например Юлия Тимошенко. Нещо повече, не трябва да забравяме, че той беше избран по демократичен път в присъствието на наблюдателите от ОБСЕ и че до приключването на неговия мандат оставаше само година. Украинската опозиция беше против поддържаното от него сближаване с Москва, но трябваше да изчака само година, за да го свали по законен начин на следващите избори. Но тя предпочете да го свали силово. А Западът поощряваше и поддържаше този преврат, погазвайки ценностите и правилата, които самият той отстоява по целия свят. Тогава настанилият се в Киев режим веднага пристъпи към потискане на рускоезичното население в Донбас, за което американците и европейците си затваряха очите. В отговор на тези явно антируски действия Путин завладя Крим. Оттогава той постоянно напомня, че присъствието на руските граници на враждебна украинска държава, която НАТО снабдява с оръжие, за него е сериозна заплаха за безопасността, с която той не може да се примири.
Вместо да намали напрежението, Западът само го засилваше. За това е достатъчно да си спомним непрекъснатите полети на самолетите за електронно разузнаване на НАТО близо до Русия и Белорусия. Американците никога не биха се отнесли спокойно към такава ситуация. Не е възможно да си представим полети на руски самолети до бреговете на САЩ или дислокация на руски войски в Мексико. САЩ веднага биха реагирали на това. Също така следва да помним, че отбранителният бюджет на САЩ е 10 пъти по-голям, отколкото този на Москва. Така че възниква въпросът кой кого заплашва? За щастие, Москва досега проявява удивителна сдържаност, а преговорите на 10 януари между Москва и САЩ в Женева могат да способстват за уреждане на конфликта.
– Ще могат ли НАТО и САЩ в един прекрасен ден да постигнат споразумение с Русия? Или атлантическата русофобия стана неизменен способ за съществуването на Запада?
– За съжаление, всичко сочи, че наистина е вероятен именно вторият вариант. В крайна сметка, аз вече вярвам в него. Затова и настоявам, че Франция трябва да излезе от НАТО. По напълно ирационални причини ненавистта към Русия е завладяла американците и британците, които са сигурни, че Русия, както и преди, представлява заплаха за Полша и балтийските държави. По тази причина в продължение на 30 години те постоянно се опитват да отслабят Москва и да намалят нейното влияние, въпреки ангажиментите, които поеха при приключване на Студената война. А когато Москва реагира на техните постоянни провокации, нейните действия бяха квалифицирани като агресия. В началото на 2019 г. финансираната от Пентагона корпорация RAND публикува 350-страничен доклад, в който бяха изброени „ненасилствените“, дестабилизиращи действия, които могат да бъдат предприети против Русия. Тези мерки, използващи уязвимостта на Русия, бяха явно насочени към това да се окаже натиск върху руската армия и икономиката на страната и да бъде доведена до загубата на престиж и влияние на международната сцена. Но твърдата позиция на Русия по украинския въпрос принуди американците и НАТО да се върнат на масата за преговори. Изглежда те със закъснение разбраха, че не могат да заставят Москва да отстъпи и ще понесат отговорността за конфликта, от който не могат да излязат победители.
– Някои виждат в конкуренцията между руския и американски газ, който се добива чрез фракинг, един от факторите за сегашното напрежение. Някои даже мислят, че САЩ имат намерение да направят всичко, само и само Владимир Путин да попадне в украинския капан. В този случай се оказват оправдани и международните санкции, които напълно да изолират Русия и това да доведе до край на нейното политическо и енергийно влияние в Европа?
– Не, според мен между руския и американски газ няма конкуренция. От друга страна, Вашингтон се опитва максимално да отдалечи Европа от Русия и да нанесе щети на икономическите ресурси на Москва. Пример за такива действия е ситуацията около „Северен поток-2“. Американците правят всичко, което е по силите им, за да задържат европейците под влиянието си и да не допуснат никакво различно мнение в западния лагер. Всички страни, ако слушаш американците, трябва да разглеждат Русия като заплаха и да поддържат Вашингтон в неговите действия, без да поставят под съмнение тяхната целесъобразност.
– Тогава как ще анализирате последните събития в Казахстан?
– Това, което се случи в Казахстан, е чисто вътрешен проблем. Народните протести против ръста на цените на горивата бяха представени като опит за държавен преврат, организиран от експрезидента Назарбаев с цел да си върне властта. Причина за тези авантюристични действия е фактът, че новият президент Токаев започна все повече и повече да излиза от влиянието на Назарбаев. За постигане на целите си Назарбаев привлече наемници, в частност ислямисти и турци, за да създадат хаос и да изгонят Токаев. Но Токаев беше в готовност и успя много бързо да реагира: той изгони Назарбаев от Съвета за сигурност, сам оглави този съвет и арестува шефа на специалните служби Карим Максимов за държавна измяна. След това той се обърна към страните от ОДКБ, тъй като не беше сигурен в лоялността на полицията и армията. В Кремъл веднага реагираха на призивите му и напомниха, че Русия няма да търпи поредна „оранжева революция“ до своята граница. Москва мобилизира силите на всички държави членки на ОДКБ и пое върху себе си материалното обезпечаване на операцията. По такъв начин тази криза показа нивото на оперативност на Русия и ОДКБ, а така също и вътрешната сплотеност на страните от ОДКБ. Може с увереност да се каже, че американците се опитаха да използват тази ситуация, за да открият втори фронт против Русия и да я принудят да спре натиска си по украинския въпрос. От 1990 г. Вашингтон и неговите посредници финансират „представителите на гражданското общество“ в Казахстан с цел да обърнат посоката на страната към Запада. За последните 30 години американските НПО „за защита на демокрацията“ са провели около 20 програми в Казахстан. Но изглежда, че Вашингтон не е бил готов за поисканата от Токаев помощ от съюзниците. САЩ бяха просто зашеметени от мълниеносната намеса на ОДКБ, а сега изглежда, че ситуацията вече се нормализира.
– Считате ли, че икономическата война дойде на смяна на военното противопоставяне на ядрените държави?
– Не, в никакъв случай. Това е само нов модел на състезание или конфронтация, в допълнение към другите. Нещо повече, икономическата конфронтация е достатъчно висока между самите съюзници. За да оценим това, е достатъчно да погледнем нееднократните нападки на американците срещу Франция и проблемите, които ни създават. Днес съперничеството между държавите се осъществява едновременно в няколко сфери: конфронтация чрез прокси (съюзни войски и агенти в различни страни), икономическа война, информационна война, кибервойна, секретна война (разузнаване и тайни операции), подривна дейност чрез НПО… Надявам се, че това няма да доведе до военен конфликт… или нещо по-лошо.
– Но нали Китай при Си Цзинпин днес, даже в по-голяма степен, отколкото Русия при Путин, е реален политически и стратегически враг на САЩ и Запада! При това,Китай си остава икономически партньор на Запада и реална световна фабрика. Как Америка на Джо Байдън има намерение да попречи на Пекин и да го изпревари в дългосрочна перспектива? Как САЩ ще съумеят да не позволят на Китай да превзема Тайван, знаейки до каква степен западните страни са зависими от китайската икономика и промишленост?
– Това е принципен въпрос, на който американците нямат отговор. Нещо по-лошо, те хвърлиха Русия в обятията на Китай и се сблъскаха с единен фронт както в Украйна, така и в Южнокитайско море. Това е безумие! Какви непоследователни стратези провокираха такава ситуация? Пред лицето на напълно реалната китайска заплаха, за която свидетелства надменността на Си Цзинпин, съюзът или, в крайна сметка, стратегическото партньорство с Русия би било просто необходимо. Но стана обратното – Западът се скара с Русия. Това е самоубийство. Самите САЩ загиват и теглят след себе си и другите страни от Запада към неизбежна гибел. Единствената резонна американска инициатива беше решението на Байдън да започне широкомащабна дейност в САЩ и целия свят, с която може да ограничи китайския проект „Един пояс, един път“, позволяващ на Пекин да се утвърди в цяла Евразия и да изкупи там основните обекти на инфраструктурата. Та нали Китай ще купи и политическите съюзници на Америка. Но факт е, че американците закъсняват с формиране на стратегията си.
– Вие сте голям специалист по азербайджано-арменския конфликт и твърдите, че в този конфликт е замесена и Турция. Какво бъдеще се готви за Карабах? И не само за това, което остана от арменския Нагорни Карабах след нападението на турско-азербайджанския тандем в края на 2021 г., а и за цялата Армения, какво бъдеще се подготвя? Какво ще стане с тази страна, страдаща от безкрайното турско-азербайджанско ембарго и частично изоставена от нейните руски покровители, да не говорим вече за пълното игнориране на нейната съдба от постхристиянския Запад?
– Това е истински проблем, на който международната общност не отделя нужното внимание. Ние действително се сблъскахме с реален опит за изкореняване на арменската народност и нейната култура. Това е продължение на геноцида от 1915 г. и никога непрекъсвалите антиарменски погроми. Европа си затваря очите за случващото се, защото много политици, експерти и журналисти в ЕС буквално са подкупени с азербайджанските нефтени долари. Тези хора навсякъде, където могат, разпространяват азербайджанската пропаганда, за да оправдаят възнаграждението си. Тази пропаганда е съставена от груба лъжа, лесно опровергаема от историческата неправда и се опитва да застави хората да забравят, че Азербайджан има авторитарен, склонен към расизъм режим, който вече от десетки години прибягва до антиарменска, ислямска пропаганда. За съжаление, диктаторът Алиев отделя за тази пропаганда достатъчно средства, за да може тя легитимно да се разпространява. Да припомним, че Алиев, поддържан от турския си съсед, привлече няколко хиляди сирийски джихадисти за участие във войната срещу Нагорни Карабах. Но никаква международна реакция не последва. Азербайджан продължава да участва във всички европейски спортни турнири, против него не са въведени никакви санкции. За пореден път европейците проспаха…
– Можем ли да считаме, че Путин загуби от странния съюз с Ердоган, който постоянно поддържа сирийските джихадисти и ислямисти, като накърнява интересите на Русия не само в Сирия, а и в Либия? Нали Ердоган застана срещу Русия и по украинския въпрос, поддържайки официален Киев? Нима Ердоган не работи срещу Русия и в Кавказ? Не трябва ли да си направим извод въз основа на тези факти, че Путин не е толкова „непобедим стратег“, както мислят за него обожаващите го популисти, голисти и прочее западни поклонници?
– Въобще не е така. Русия на Путин разиграва своите карти много внимателно, прагматично и ефективно. Нейната цел е да отслаби Запада и особено НАТО в отговор на неизпълнените от тях обещания отпреди 30 години. А също така, и в отговор на въведените против Русия санкции. Макар американците и европейците да отричат това, те носят пълната отговорност за сближаването на Москва и Анкара. Това сближаване няма някаква друга цел, освен да раздели и отслаби НАТО, да внесе допълнителен фактор на неопределеност в и без това хаотичната игра на Запада. И Путин с Ердоган прекрасно се справя с това. Това съвсем не означава, че на Путин му харесва Ердоган, но Путин просто го използва. Лъжливият и арогантен турски лидер не забелязва, че неговото пространство за маневри постоянно се стеснява, както от западна, така и от руска страна. Затова той продължава да извършва безразсъдни постъпки, даже ако вземем и предишната подкрепа от страна на Ердоган за Украйна. Обаче противниците му внимателно следят нещата и неговият неизбежен залез е съвсем близо.
– Как според вас накратко можем да обобщим 2021 г. и какви заплахи и нови предизвикателства очакват Европа през 2022 г.?
– Всичко ни навежда на мисълта, че Западът с лидер в лицето на САЩ се приближава към геополитическо самоубийство. Отричане от страна на днешния Запад на историческите и географски реалности, а така също и неговото презрение към интересите на другите действащи лица могат да се обърнат против самия него. Нещо повече, той нищо не прави против тези недъзи, разединяващи го отвътре: ислямизма, имиграцията и вече почти тоталната американизация на ценностите. Под американизация на ценностите имам предвид създаването на хипериндивидуалистично консуматорско общество, формиране на анти-граждани с изкривено от телесериалите съзнание, „уокизъм“, русофобия и т. н. Всичко като че ли крещи за наближаващ катаклизъм, но ние с ентусиазъм крачим напред, за да се ударим на пълна скорост в стената.
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
Коментирай първи