Володомир Зеленски може и да е добре дошъл в западните столици, но украинският президент заяви, че бавният напредък на контраофанзивата на Киев показвала реалността на войната, а именно, че не била холивудски филм. Бързината на украинските успехи миналата година северно от Киев скоро след пълномащабното нахлуване на Русия, а след това през септември в Херсонска и Харковска област, породи очаквания, че последният напън на Киев може да възвърне подобна част от окупираната от Русия територия.
Оборудването на съюзниците, включително HIMARS (High Mobility Artillery Rocket Systems), танковете Challenger 2 и бойните машини на пехотата Bradley, увеличи очакването за това какво може да се случи, когато контраофанзивата най-накрая започне около 4 юни. За разлика от миналогодишния напредък, при който Украйна заяви, че е освободила 4600 кв. км между 6 септември и 2 октомври, при настъплението, започнало преди повече от седем седмици, според Киев са отвоювани около 80 кв. км и осем селища.
Макар че има много причини за тази относителна липса на успех, включително силата на руската отбрана, някои експерти посочват по-малко очевидно влияние: НАТО. Според тях алиансът е поставил произволен краен срок за контраатаката, а след това не е успял да подготви напълно украинските сили за нейното провеждане.
„Справедливо е да се каже, че за Украйна всичко не върви толкова гладко, колкото би им се искало“, казва пред Newsweek Глен Грант, военен анализатор, който е съветвал украинските въоръжени сили.
Москва окупира 20% от украинската територия – факт, който харвардският професор Греъм Алисън споменава във „Вашингтон пост“, където пише, че сегашните темпове на напредък означават, че на Киев ще са му необходими още 16 години, за да си върне цялата територия.
Новите оръжия на Киев, доставени от Запада, се сблъскват с долини от окопи, изкопани от руснаците по протежение на 600-километровата фронтова линия. Те включват минни полета, противотанкови ровове и „драконови зъби“ – бетонни късове с квадратно-пирамидална форма, използвани за спиране на военни превозни средства.
На 8 юни украинските сили попаднаха в минно поле по време на атака близо до Мала Томачка на Запорожкия фронт, а проруските блогъри се надпреварваха да публикуват снимки на унищожени превозни средства, включително танкове „Леопард“ и машини „Брадли“.
„Графикът за лятната контраофанзива беше определен въз основа на графика на НАТО, а не на Украйна“, каза военния анализатор Алън Ор.
Николо Фасола, изследовател в университета в Болоня, изрази мнение, че Западът е подценил значението на процеса на обучение за успешното контранастъпление.
Според него Западът се е фокусирал твърде много върху технологичната страна на стратегията, като е предоставил на Киев оръжия, докато не е имало достатъчно време за „компетентно обучение на украинските военни“.
По-рано през деня полковник Маркус Райзнер, военен експерт в австрийското министерство на отбраната, заяви, че значителните загуби на ВСУ се дължат на неопитността на офицерския корпус. Той също така смята, че първата фаза на контраофанзивата на украинските войски е завършила с неуспех.
Преди това, на 24 юли, военният експерт Франц-Щефан Гади също заяви, че украинските въоръжени сили са се провалили по време на настъплението поради лошата организация на цялата операция. По негово мнение за проблемите на украинските войски е виновно командването.
В същото време украинският президент Володимир Зеленски призна, че контраофанзивата върви много трудно заради бавните доставки на оръжия за Киев от западните страни. Зеленски заяви, че киевските власти не са изчислили времето, необходимо за подготовка на контранастъплението.
Източник: Newsweek
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
Коментирай първи