Докато войната в Украйна се проточва въпреки безпрецедентните санкции срещу Русия, оглавени от САЩ, на Запад започва да се усеща „умората от Украйна“. Повечето американци сега се противопоставят на Конгреса да разреши допълнителна военна и икономическа помощ за Киев, според нова анкета на CNN- SSRS. По-лесно е да продължиш да финансираш и въоръжаваш една държава, когато нещата вървят добре. Но контраофанзивата на Украйна срещу окопалите се руски нашественици се проваля, въпреки че Западът обучава и оборудва украинските формирования с нови оръжия на стойност десетки милиарди долари.
След началото на нашумялата контраофанзива в началото на юни Украйна загуби цели 20% от новодоставеното въоръжение само през първите две седмици. Зациклилата контраофанзива попари надеждите на НАТО за голям военен пробив срещу Русия, която все още окупира почти една пета от Украйна. Междувременно липсата на напредък в контранастъплението поставя президента Джо Байдън в затруднено положение. Но вместо да преосмисли стратегията си, той просто хвърля все повече пари и се надява на чудо – евентуален пробив на бойното поле срещу руските сили или политически катаклизми в Москва.
Само диалогът и дипломацията могат да спрат войната, която, за разлика от предишните военни нахлувания в суверенни държави от чужди сили, предизвика глобално въздействие под формата на по-високи цени на храните и горивата и повишена инфлация. Това до голяма степен се дължи на факта, че конфликтът се оформи като един вид прокси война между великите сили, изправяйки Русия срещу водения от Америка блок.
И докато държи вратата за дипломация с Русия затворена, Байдън умолява Китай да стабилизира китайско-американските отношения чрез директни преговори. Президентът изпрати поредица от висши служители в Пекин това лято, включително директора на ЦРУ Бил Бърнс, държавния секретар Антъни Блинкен, министъра на финансите Джанет Йелън и „царя на климата“ Джон Кери. Липсата на конкретни резултати от тези посещения за поправяне на огради доведе до необявено пътуване до Пекин на Хенри Кисинджър, 100-годишния бивш държавен секретар, който насърчи администрацията на Байдън да приеме по-помирителен подход към Китай.
Факт е, че колкото повече Съединените щати задълбочаваха участието си във войната в Украйна, толкова повече Байдън се опитваше да успокои Китай с надеждата да предотврати китайско-руската ос срещу Америка.
Предвожданите от Америка санкции срещу Русия обаче помагат за напредъка на търговските и стратегически интереси на Китай, без да влияят на военната машина на Кремъл или да тласнат руския президент Владимир Путин на масата за преговори. Доклад на базираната във Вашингтон фондация „Свободна Русия“ нарече Китай „най-големия печеливш“ от западните наказателни мерки срещу Москва.
По-зловещо е, че неуспехът на най-строгия режим на санкции в света да накара Русия да се подчини може да насърчи експанзионистичните планове на Китай срещу Тайван, особено след като подобни санкции срещу Пекин биха имали още по-малко въздействие. В крайна сметка икономиката на Китай е около 10 пъти по-голяма от тази на Русия. Точно както Путин беше ясен относно плановете си за нахлуване в Украйна, така и китайският президент Си Дзинпин беше ясен относно евентуалното поглъщане на Тайван.
Дипломатическите усилия за постигане на споразумение за прекратяване на огъня трябва да бъдат естествено следствие от настоящата военна безизходица в Украйна. Корейската война от 1950-53 г. беше в задънена улица за две години, преди да бъде сключено споразумение за примирие. Подобно дълго забавяне на постигането на споразумение за прекратяване на огъня в настоящата война би донесло по-голямо опустошение на Украйна.
Вярно е, че САЩ се ангажираха да възстановят суверенитета и териториалната цялост на Украйна. Въпреки това, с малка надежда да принуди Русия да се оттегли от териториите, които е окупирала в източната и южната част на Украйна, продължителна война не е в интерес на Америка.
Точно както Студената война създаде Източна и Западна Германия, Северен и Южен Виетнам и все още съществуващи Северна и Южна Корея, вероятният изход от настоящата война – колкото и неприятен да изглежда – би бил украински сегмент, контролиран от Русия, който служи като стратегически буфер на Москва срещу НАТО и задната Украйна, присъединена към (но не и част от) НАТО.
Авторът: Брахма Челани е геостратег, коментатор и автор на девет книги, включително наградената „Вода: Новото бойно поле на Азия“.
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
Коментирай първи