„Заплахата от пълномащабна ядрена война на Корейския полуостров достигна най-високите си показатели за последните 10 години. Когато четете тези редове войната може да е започнала, или да не е започнала. Така е с войните…“ По този начин започнахме анализа за ситуацията около КНДР преди един месец. Сега го започваме по същия начин. Така е с войните. На 3 септември КНДР извърши опит с термоядрен заряд. На 9 септември се очакваше да извърши опит с междуконтинентална ракета, който беше отложен и извършен на 14 септември. Ракетата прелетя отново над Япония и падна на 2000 км от началната точка.
Едновременно беше нанесена важна корекция. Според новите оценки мощността на взривеното на 3 септември термоядрено устройство е било не 100-120 килотона, а много по-силно – около 250 килотона.
Беше съобщено за активиране на КНДР на работите по създаване на ядрени устройства в малка мощност, т.е. на тактически ядрени заряди, което означава, че КНДР има възможност да води „война на края“, тъй като тактическото ядрено оръжие предполага дълготрайни ядрени действия.
Едновременно, в отговор на прокараната от САЩ резолюция в Съвета за сигурност на ООН срещу КНДР Пхенян съобщи, че САЩ „ще бъдат превърнати в прах“, а Япония ще бъде потопена с ядрени оръжия.
Ситуацията на корейския полуостров остава „ядрена“. Даже „термоядрена“. Нищо не е решено. Всичко предстои. Междувременно КНДР стана пълноправен член на световния ядрен клуб.
Често сравняват сегашната корейска криза с кубинската криза от 60-те години. Това е частично истина само по отношение на рязката ескалация, довела тогава и сега света до прага на ядрена война. Разликите са съществени.
По време на Карибската криза сблъсъкът беше директно между САЩ и СССР. В отговор на разполагането от САЩ на ядрени ракети в Турция, СССР разположи няколко ракети в Куба. Кризата завърши с двустранно изтегляне на ядреното оръжие от третите страни.
Сегашната криза е между една от двете ядрени свръхсили – САЩ, и най-младия член на ядрения клуб – КНДР. Единственият начин да се защити от външния враг и да запази своя суверенитет КНДР вижда в притежаването на ядрено оръжие. Всъщност именно САЩ принуждаваха Пхенян да върви по този път.
САЩ преследваха и друга цел – да запазят своето военно-политическо господство в Азия срещу Китай.
Не е без значение и неофициалното ядрено сътрудничество между КНДР и Иран, което може да стане решаващ фактор в Близкия Изток, и основа за реанимирането на Движението на необвързаните от близкото минало, в което членуваха над 100 държави, но сега този път с ядрено оръжие, и появата на четвърти стълб за глобалната сигурност.
Разбира се, ситуацията има десетки фактори, на които сме се спирали и ще се спираме. Важното за сегашната криза е, че КНДР излиза от нея като пълноценна ядрена държава, т.е. разполагаща с междуконтинентални ракети-носители, които могат да покрият цялата територия на САЩ, носейки не само ядрени, но и термоядрени заряди.
Именно това се случи на 3 септември, когато информационната агенция на КНДР публикува снимка, на която беше демонстриран термоядрен заряд, готов за инсталиране на балистична междуконтинентална ракета Хвасон-14. На фотографията се виждаше схема на заряда и се указваше и типът на ракетата.
Ставаше дума за възможно наличие в състава на събраната конструкция на плутониеви детайли.
Самото устройство наистина изглежда като термоядрен заряд. В него се вижда външният блок на автоматиката, съединена с кабели с основната част, включваща ядрени и термоядрени възли. Сработването на първия създава условия на сработване на втория с голямо отделяне на енергия, т.е. термоядрен взрив.
В официалните материали на КНДР се съобщаваше, че устройството има повече от един режим на работа, т.е. на понижена и на повишена мощност.
Фотографиите предизвикаха спорове – ако Пхенян имат успехи с термоядрените заряди, трябва да последва и успешно изпитание на заряда.
Отговорът беше прост. На 3 септември КНДР извърши най-вероятно именно термоядрен пробив, като тестът имаше магнитуд над 6 условни единици, т.е. термоядрени. Никой не очакваше, че опитът ще стане само няколко часа след показването на фотографиите на термоядрения заряд.
И така, на 3 септември от САЩ, Япония и Китай започнаха да пристигат съобщения за мощност на трусовете на равнище 6,3 условни единици, или даже 6,4.
Оценките за мощността бяха от 50 до над 100 килотона. Последната оценка беше на независими специалисти.
Какво означава всичко това?
На първо място КНДР става член на ядрения клуб.
На второ място това е огромен успех на военно-промишления комплекс на тази държава.
На трето място това означава нови възможности на нанасяне на агресора на ракетно-ядрен ответен удар на възмездието.
На четвъртото място термоядрените заряди са най-добрите от всички възможни генератори на електромагнитен импулс. Взривяване на такъв заряд на подходяща височина елиминира електрониката и електричеството на площ от милион квадратни километри. Това е идеално оръжие срещу развити технологични държави като САЩ.
На пето място наличието на опция за избор на мощността на взрива дава възможност за избор на различни цели за оптимално поражение, т.е. повишава гъвкавостта на ядрения арсенал.
Последиците в момента е трудно да се оценят.
Според нас след време ще се пише, че ядреният етап на Третата световна война завърши на 3 септември 2017 г. Или че… започна на тази дата.
– – –
Войната на Корейския полуостров не е спирала. Тя започна с Корейската война през 50-те години, когато Северна Корея загуби голяма част от своето население, в резултат на бомбардировките на САЩ. Унищожени бяха 78 градове и хиляди села. Американският генерал Лемей призна, че „за период от три години избихме 20 на сто от населението северно от 38-ия паралел“.
По-късно става ясно, че американските бомбардировки са унищожили 33 на сто от населението на Севера, т.е. около 9 милиона, през продължилата 37 месеца война 1950-1953 г., безпрецедентен процент на унищожение на една нация в резултат на агресия. За сравнение във Втората световна война Англия загуби 0,94 на сто от населението си, Франция – 1,35 на сто, САЩ – само 0,32 на сто.
Оттогава демонизирането на КНДР на Запад върви непрестанно, като кулминацията настъпи след като още Буш включи и тази страна в „оста на злото“.
Всъщност студената война на Корейския полуостров никога не е спирала. Веднага след края на горещата война югът построи на границата 100-метрова флагова мачта. Северът отговори със своя мачта, висока 160 метра и национален флаг, тежащ 270 кг. Когато Северът построи двуетажна сграда в така наречения общ район на сигурност – унищоженото селце Панминджон в Демилитаризираната зона, където беше договорено на 28 юли 1953 г. примирието, Югът отговори с триетажна сграда. Тогава Северът добави още един етаж. Едно от заседанията на срещите им в Панминджон продължи 11 часа, тъй като никой не искаше да се покаже слаб и да поиска почивка.
Имайки предвид, че Северна Корея от години прехвърля към границата своята армия, наброяваща 1,2 милиона войници, това е кошмар за американците. Още през 1980 г. на юг от Пхенян, в близост до Демилитаризираната зона бяха разположени 40 на сто от бойните сили на Севера. През 2003 г. тук вече бяха над 70 на сто.
Това е вторият фактор, за който в САЩ и на ЗАпад се мълчи, защото предпочитат да не е известен. Става дума за това, че КНДР, наред, че вече е в ядрения клуб, има много силна конвенционална армия, която е една от най-сериозните в света.
Отличителната черта на въоръжените сили на КНДР е високата степен на централизация. Ръководството се осъществява от Държавния комитет за отбрана, начело с главнокомандващия Ким Чен Ун. На комитета са подчинени Министерството на народните въоръжени сили, Министерството на народната сигурност, Министерството за защита на държавната сигурност и резервните компоненти на въоръжените сили.
При население на КНДР от 22,5 милиона души, през 2004 г. армията наброяваше 847 900 военнослужещи. В резерва се намират до 4 милиона. Той включва и 900-хилядна младежка червена армия, 300-хилядна работническо селска гвардия, 50 хиляди в така наречените учебни отряди и 100 хиляди в народните охранителни отряди.
Числеността на сухопътните войски е 718 000 души. Срокът на службата е между 5 и 8 години. Основните обединения и съединения са армия, корпус, дивизия и бригада.
В сухопътните войски има 15 корпуса, в това число 8 пехотни, 1 танков, 4 механизирани корпуса спецназ, артилерийски корпус и 4 командвания на артилерията, зенитната артилерия, отбраната на столицата и на бронетанковите войски. Общо корпусите наброяват 43 дивизии, 23 бригади, 8 отделни полка.
Сухопътните войски имат 31 пускови установки на тактически ракети, 21 пускови установки на оперативно-тактически ракети, 2770 средни танка Т-54, около 3500 други танкове, 2440 бойни бронирани машини, 12 728 оръдия на полевата артилерия, 1090 реактивни системи за залпов огън, около 2000 пускови установки за противотанкови управляеми ракети, 1820 противовъздушни зенитни комплекси, 11 000 зенитни артилерийски оръдия, около 10 000 ракети земя-въздух. Командването на спецназа разполага със съединение от 88 000.
Военновъздушните сили и противовъздушната отбрана наброяват 82 000 души със срок на службата 3-4 години. Те имат 1158 самолета, 312 хеликоптера, 300 пускови установки на зенитни управляеми ракети. Към авиацията са и 80 бомбардировача Ил-28, 50 изтребители-бомбардировачи и щурмови машини, в това число Су-25, 421 изтребители, в това число Миг-29.
Военноморските сили наброяват 47 000 служещи със срок от 5 до 10 години. Действат два флота – Източният и ЗАпадният – с три фрегати с ракетни установки, два ескадрени миненосеца, 22 дизелови торпедни подводници, 29 малки подводници от проекта Санг, 30 свръхмалки подводници и др.
Напоследък в центъра на вниманието е ракетното въоръжение на КНДР. През 1988 г. в армията се появиха ракетите Хвасон-6, копирани от съветските Скъд. Тяхното модернизиране стана основа на ракетата Нодонг-1, с далечина 1500 км и бойна глава от 1200 кг. В средата на 90-те години се появи и междуконтиненталната Тепходон-1 с предполагаема далечина 2500 км, и Тепходон-2 с теоретична далечина 7000 км.
Ясно е, че КНДР разполага с мощна армия, която никой не може да подценява. Става дума за много сериозна сила. КНДР в момента има втория най-голям флот от подводници, най-големите сили за специални операции и най-голямата артилерия в света.
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
Коментирай първи