Трудно е в момент, когато повечето хора не знаят какво ще се случи с тях утре, да се опитват да погледнат „зад хоризонта“. Това е и целта на онези, които стъпкаха и разровиха човешкия мравуняк, и сега хората, като побъркани насекоми, се щурат насам-натам и повечето не могат да схванат мащаба на сполетялото ги бедствие и причините за него. Да се опитаме все пак да се издигнем над ситуацията:
Ясно е, че живеем в една изумителна епоха, в която досегашният свят губи своята състоятелност, но поне засега не се вижда нещо, което ще го замени. Какво има зад новата падаща стена още не е ясно.
Ясно е обаче, че светът върви към края на капитализма. Всъщност, краят започна още през 70-те години на ХХ век и от капитализма вече не остана почти нищо – така нареченият свободен пазар го няма, отдавна има глобални монополи, които унищожават националните държави, политиката се превърна в шоу-бизнес, парите загубиха своите функции и вече не са пари, европейците загубиха своята най-силна черта – трудовата етика. Капиталът успя да победи труда, заради което вече не е капитал.
Зад падащата стена има разрушение, без развитие, без прогрес, без контур на бъдещото, само зловеща тъмнина и очакване на края на света. Досегашните идеологии и морални принципи отдавна са на сметището, заменени от някакъв либерализъм. Но самата либерална идея може да съществува само в режима на отрицанието и унищожението.
Заради това сега човечеството щурмува отново тъмните векове, най-тъмните – онези между VІ век и средата на ІХ век, т.е. епохата на кръвта и мрака. Този нов тъмен глобален дневен ред на Запада унищожава държавите и националния суверенитет, семейството, науката, образованието и здравеопазването… И ще продължи докато не се появи новата алтернатива.
Всъщност и терминът „Запад“ не е точен, тъй като Западът, в приетия досега смисъл, вече го няма. Има някакво постзападно постхристиянско общество, в което ситуацията е излязла извън контрол.
Целият ХХІ век ще е време на жестока борба за идеята за бъдещето. В нея цели държави, етноси и култури ще бъдат безпощадно изтрити от историята.
Глобалните неолиберални лумпени няма да се спрат пред нищо. Те са безлична функция на глобалната матрица, за която се казва, че идва като „хиляди маски без лица“. С други думи, главният враг е глобалната матрица, разрасла се като раково образование до планетарни мащаби.
Заради това все повече хора разбират, че така нарасналият „библейски проект“ е завършил и на дневен ред е тоталното дебилизиране на човечеството.
Приключи и феноменът, наречен идеологии. Матрицата ги замени с глобална комуникационна мрежа, в която те са управляеми пиксели.
В нито една друга социална система, освен в сегашната фаза на капитализма, не е имало толкова тоталитарна власт. Даже не на парите, тъй като парите вече отмряха щом могат да си напечатат колкото искат зелени или сини хартийки. Т.е. нито една от петте основни функции на парите тези хартийки нямат. А това означава отново, че капитализмът умира и едва ли ще доживее до средата на ХХІ век.
Умира грозно и кърваво. Голяма част от планетата се дебилизира и варваризира. Белите хора на нея стават все по-малко и ще трябва да се сражават отново на смърт, за да останат в историята.
Например целият цирк с бежанците в Европа е нужен само за едно – за разбиване на националните социуми, за ликвидиране на националната идентичност и самосъзнание. Всъщност това беше и целта на създаването на Евросъюза – унищожение на националните валути и въвеждането на еврото, което се управлява от единен емисионен център. Но кой стои зад него е тайна на тайните.
Другият център – военният, т.е. НАТО, се оказа, че може да воюва само с аборигени, че неговото американско оръжие е пълен боклук въпреки гигантските военни разходи , и то в момент, когато парите се превърнаха в абсолютна условност, а ракетите в абсолютна власт.
Това е и шансът на Русия да се измъкне от капана, за да спечели време и да се опита да предложи нов модел и нова глобална идеология, тъй като в сравнение с другите само тя все още притежава потенциал на мястото на загнилия западен модел да интегрира единно икономическо пространство от Лисабон до Владивосток, като шанс за оцеляване въобще на бялата раса.
Или обратното – свикналата да играе по правилата на Студената война Европа ще се събуди в съвършено различен свят, където няма обикновените опорни точки и противотежести, заради което през последните 20 години в Европа няма прогрес и вътрешно интегриране, а само скрито хаотизиране, най-напред в управляем, а след това и в автономен режим.
На изхода получихме излизане извън контрол на така наречените елити и загуба от тях на каквато и да било връзка с реалността, което води към глобални катастрофи, особено в икономиката. Както е известно икономиката не експлоадира, а потъва заради повишаването на водата постепенно, сантиметър след сантиметър.
В центъра на водовъртежа са САЩ. В течение на последните години управляващите режими във Вашингтон работеха само за световния олигархат, за движението на финансовите потоци и за финансовите машинации. Заради това реалното производство напусна територията на САЩ и сега работи на други пазари и страни, на първо място – Китай. Новата администрация на Тръмп прави анализ и разчети, изучава „състоянието на света и мястото и ролята на САЩ в него“. Изводите обаче ще бъдат отново шокиращи за Вашингтон – че това е краят не само на „американския век“, но и на цялата западна цивилизация, която се прояви в историята като най-жестоката и най-кървавата от всички съществували досега цивилизации.
Какво може да се противопостави – отговорът е ясен – цивилизацията на Евразия от Лисабон до Владивосток и поставянето на англо-саксонско-ционистката матрица под карантина, докато не се очовечи, в което аз лично се съмнявам. Всичко там е расло накриво и няма шанс да се поправи.
Заради това вече не използвам съчетанието „неизбежна победа“, а по-скоро извода, че светът отново е в критичен етап на своето развитие – или назад към тъмните средни векове, или към опит за движение напред.
Все пак разбирането на тенденцията на процеса е половин победа. Всъщност винаги е било така. На 3-5 годишна възраст човек започва да разбира своята смъртност. Това е първото, което ни отличава от животните. Второто и главното отличие е когато след осъзнаването на собствения си край човек си задава другите въпроси – кой съм, какво съм, защо съм.
Способността да се зададат тези въпроси е така нареченото „необходимо условие“ човека да стане човек. Но „достатъчното условие“ е когато човек даде отговор на тези въпроси, което обаче съвсем не е задължително.
Все пак способността да се разпознае основния враг е показател, че все още има нещо във вашите глави и че още отсега трябва да възпитаваме нашите деца да живеят във военно време, което ще продължи дълго… много дълго, в постАпокалипсиса.
Източник: Строго секретно
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
Малко е да се каже превъзходен анализ, академичен е! Обяснява неща, които нормалните хора усещат интуитивно, но не могат така релефно, образно, фактологически да изразят. Автори като тези от „Строго секретно“ обаче никога няма да видите в „блоковете“ на Х`арменчо Хекимян или на самодоволния капанец Виктор Николаев. Представяте ли си какъв спектакъл на абсурда би се получил при съвместно участие на, примерно, Красимир Иванджийски и Цветан Шушляка? При горните двама „водачи“ на казионни телевизионни предавания имат абонамент субстанциално зависими пияндурници от породата на Иво Инджев, Евг. Дайнов, дядя Миша Неделчев и вся остальная сволочь храненици на соросоидния НБУ и други НПО от джендърния спектър на дъгата.