„Република Турция е продължение на Османската империя“, провъзгласи турският президент Реджеп Ердоган на церемония за 100-годишнината от смъртта на османския султан Абдул Хамид II. Това е не просто оценка за един държавник и историческа личност. Това е оценка водораздел.
Ердоган изхвърля в килера цяла епоха от турската история. Той сменя нейния двигател, преформатира цивилизационния ход на своята държава. Изхвърля от нея елементите на една модерна държава от времето на Ататюрк (просъществувала без малко един век) и монтира чаркове за реставрация на миналото, а нищо чудно и на реваншизъм, макар и в мека форма. Не че не го подозирахме в подобни помисли, но сега той наистина свали маската и показа на цял свят каква е „кръвната му група“ в политиката.
Разбира се, изпод махнатата маска той се мъчи да се изкара реалист с констатациите, че днес вече „границите са се променили. Формите на управление са се променили“. Как обаче да му вярваш, след като продължава: „Но същността остава, душата е една и съща, дори много институции са едни и същи“. След като направо прокламира, че „Република Турция е… продължение на османците“. И след като оценява султан Абдул Хамид II като един от „най-важните, най-визионерски и най-стратегически мислещи“ личности. А този екземпляр се „прославя“ на Запад като „кървавия султан“ заради жестоко потушените бунтове, включително Илинденско-Преображенското въстание (1903 г). С кръв ли османските републиканци ще матерализират визионерството му? С две думи: вълкът козината си мени-нравът НЕ!
Досега мисията на нашия премиер да посредничи между ЕС и Турция може и да изглеждаше благородна. Сега обаче става ясно, че Ердоган го превръща в османски посредник. Дали това е най-адекватната позиция за България? Ердоган няма да хвърля орди срещу нас, но ще прави нашествия с влияние за историческия реванш в днешен вариант. Той впрочем вече го прави с претенции към страната ни за повече джамии, повече религиозни училища, вакъфски имоти, реставриране на османските паметници, опити за партии.
Ердоган може и да смята, че отваря нова глава в турската история, но всъщност си затваря пътя към Европа. Едва ли ще се намери политик в нея, който ще иска да мине оттатък османската стена на Президента Султан.
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
Коментирай първи