Робърт Хайнлайн е най-непознатият в България писател от Голямата тройка фантасти, наред с Айзък Азимов и Артър Кларк. Но за разлика от тях той е блестящ автор и на кратките разкази, от които тръгват две сентенции, получили световна популярност. Eдната е: „Безплатен обяд няма“. А другата – „Колкото повече са законите и промените в тях, толкова повече са крадците“.
За съжаление мъдрите мисли на Хайнлайн у нас отдавна са излезли от сферата на научната фантастика и за влезли брутално в ежедневието ни. И ако безплатен обяд няма никъде по света, то по отношение на промяната на законите България продължава да държи лидерски позици в Европа повече от 10 години.
Стана традиция при всяка инфарктна ситуация, панацеята да е законотворчество на пожар. Нека обобщим предложенията само за последната седмица.
- Заради скандалната сделка на Гинка за ЧЕЗ ударно се готвят промени в Закона за енергетиката, с които на държавния регулатор КЕВР се дава неограничена власт да парира подобни споразумения между частни субекти.
- След вълната от протести в подкрепа на доктора – убиец на крадец, се пише на коляно поредната поправка в Наказателнния кодекс за неизбежната самоотбрана.
- Последните наводнения и преливания на язовири вкараха и премиера Борисов в лабиринта от постановления и закони и го накараха светкавично да поиска от министрите си нова опростена нормативна уредба, така че за един язовир да не са отговорни най-малко 10 ведомства.
Слава Богу, че изтеглиха Истанбулската конвенция. Иначе левите експерти щяха и те на пожар да подготвят обещаните от Корнелия Нинова промени в Закона за защита от домашното насилие.
Няма да споменавам приетите поправки за обществените поръчки заради оградата по границата. Нито законопроекта за вторичното разграбване на КТБ заради кражбата на века. Нито пък анонсираната от шефа на Виваком промяна в Закона за телекомуниции, защото никой не е предвидил, че в България ще има 5G мрежи.
Натрапчиво остава усещането, че у нас законите са пишат по три причини! Най-често след трагедии – природни, криминални или финансови.
До скоро голямата част бяха с благовидното обяснение – синхронизиране с европейското законодателство. И не на последно място – за конкретен субект – да се подкрепи или да се санкционира. Като продължение на латинската поговорка, че над закона е само властта.
Справка в статистиката показва, че средногодишно в парламента се внасят между 300 и 400 предложения, а от тях се приемат около 20 процента. Това означава около 80 промени в законите на година. И ако приемем, че поправките в данъчните и осигурителните нормативни актове никъде в Европа не могат да се преброят, то не е така за други изменения.
Един от първенците по поправки е Законът за енергетиката, особено през последните 6 години. Още не сме забравили колко пари направиха фирмите, които първи получиха лицензи за ВЕИ-тата. И колко фалираха, защото ги застигна промяната в закона. Ако подготвените сега заради ЧЕЗ поправки бъдат приети, то много вероятно е да сме свидетели на още подобни промени. Защото овластяването на КЕВР с правомощия да санкционира лицензи сигурно ще бъде съпроводено с нови правомощия и за Агенцията за приватизация – оттам ще изискват промяна за един от най-кърпените закони през прехода. След като се приема закон заради спорна сделка с дружество, свързано с търговията на електроенергия, то може да има промяна и при бъдещо спорно споразумение за дружества, свързани с производството. Първото, за което се сещаме, е АЕЦ „Белене“.
Когато се жалват от малкото чужди инвестиции, политиците често търсят причините извън себе си. Виновни са липсата на работна ръка, административните пречки, които така и не намаляват. Но истината е, че чужденците, които искат да вложат парите си у нас, виждат основна пречка в калпавото законодателство!
И постоянните промени в него, което стимулира корупцията сред чиновниците. Нашият бизнес, независимо дали е голям или малък, приема всяка промяна на нож – независимо дали стана дума за нови касови апарати, нови патенти или нови екоинсталации. Защото облекченията се броят на пръсти. А много често всяко изменение означава нови разходи или най-малкото – нови проверки и глоби.
Хората са убедени, че законите се правят за богатите, а най-потърпевши са бедните. Оттам извира и най-големият дефицит, който съсипва самочуствието ни – липсата на справедливост. Вместо да намалява страховете на хората като следи за спазването на законите, държавата е впрегнала цялата машина да създава нови, които ще действат временно – до създаването на още по-нови.
Така порочният нормативен кръг обезсмисля всеки закон.
Вместо да прави поправки при всяка инфарктна ситуация, държавата да следи за спазването на правилата!
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
Коментирай първи