Протестиращите твърдят, че президентът е расист, женомразец и ксенофоб, не го искат на Острова! 250 хиляди души са участвали в големия протест срещу Доналд Тръмп в Лондон. Заради шествията бяха затворени няколко централни улици. Отпуските на всички полицаи бяха прекратени и хиляди бяха изпратени да охраняват митингите, предава Нова тв.
Програмата на президента беше направена така, че той да прекара възможно най-малко време в столицата. Заедно с първата дама Мелания Тръмп, милиардерът вече е в Шотландия, където ще играе голф и ще си почива.
В САЩ вече тече крайно ожесточена политическа битка. Ляволибералните среди по двете крайбрежия истерично и дори с цената на провокации и насилие нажежават обстановката срещу президента Тръмп. С всички позволени и непозволени похвати на партийната и пропагандна борба. Ляволибералните медии (които се четат и препечатват в Европа) са на амбразурата срещу Тръмп. Дали протестите в Лондон не са „отражение“ на напрежението в САЩ? Великобритания като вярно куче досега стриктно изпълняваше указанията на Вашингтон!
Консервативните и центристки (които в Европа не се четат и не се препечатват) водят своята “сталинградска битка”. Истерията стига дотам, че онези холивудски звезди, които традиционно са партийно ангажирани с демократите, се впускат в скандални акции – псуват американския президент, обиждат привържениците му, уринират върху звездата му на Алеята на славата на Холивуд булевард.
За последния месец са регистрирани и повече от 300 инцидента с насилие, кръв и погроми, извършвани от анти-Тръмп активисти и левите екстремисти от “Антифа” срещу симпатизанти на републиканците и на Тръмп… Защо е това ожесточение, тази омраза? Защо няма спор, а крясъци и ненавист? Краткият отговор е: защото става дума за борба между “два свята” и единият е излишен.
Непосредствените поводи за тази ескалация са два. Първият е, че отново е в ход предизборна кампания. Политическата система на САЩ предвижда междинно “освежаване” на общественото доверие във властта по средата на президентския мандат.
Междинните избори тази година са насрочени за 6 ноември 2018 г. Вторият непосредствен повод е предстоящото президентско назначение на съдия във Върховния съд на САЩ, което ще промени поне за десетилетие напред мнозинството в съда (назначенията са пожизнени).
Но дори и тези два повода – междинните избори и назначението на върховен съдия – не могат да обяснят ожесточението отвъд океана, което се пренася и в Европа, където много от медиите са идейно близки до демократите, а не до републиканците. Тогава какво?
Всъщност дълбоката причина политическата битка да е “на живот и смърт” е много по-мащабна и засяга не само САЩ, а и целия свят. Тече идеологическа битка срещу неолибералния глобализъм, довел света до ръба на война, до гигантски социални неравенства и кризи, и не на последно място – до агресивни опити за промяна на социокултурния код на съвременната цивилизация чрез джендър-идеологията и войнстващия атеизъм. На карта е поставена властвалата близо четири десетилетия доктрина за еднополюсния свят с имперски център и “световен полицай” САЩ.
Това е голямата картина. Това е същинската разделителна линия, истинският идеологически разлом (кливидж). Вън от него са малките сюжети, по които традиционно спорят леви, десни, либерали и консерватори. Днес е важно дали си за неолибералния глобализъм, или си срещу него. Това е големият залог. Защото опира до световния ред и ценностите, на които е основан.
Няма място за партийна запалянковщина от типа – щом съм ляв, значи трябва да съм за Хилъри и Сандърс, а щом съм центрист или десен, значи съм за Тръмп или Маккейн. В такива исторически моменти много по-важно от партийните етикети и личното идеологическо самоопределение, е да се позиционираме в голямата картина, а не в малките сюжети.
Защото голямата картина показва в какъв свят искаме да живеем, приемаме ли джендър-идеологията, искаме ли “световно правителство” и заличаване на националните държави (в европейски мащаб – федерация Европа, управлявана изцяло от Брюксел). С цялата условност на сравнението – така както битката с нацизма е изисквала обединяване на разнородни ляво-десни коалиции на съпротивата, така е и сега с битката срещу неолибералния глобализъм. Нали си даваме сметка колко абсурдно, с оглед императивите на историческия момент, би звучал разкол в антихитлеристката съпротива поради спор за данъците или кой е по-ляв или по-десен?!
Кои са страните в днешния титаничен идеологически двубой в САЩ? От едната страна на барикадата са разпръснатите във всички краища на идеологическия спектър привърженици на неолибералния глобализъм (в български условия това са соросоидите, каквито има и вляво, и вдясно). От другата – традиционните консерватори, християнските деноминации и всички останали – леви, десни, центристи – които не приемат догмите на неолибералния глобализъм.
Неолибералната номенклатура в партии, медии и НПО-та днес поразително прилича на социалистическата номенклатура след края на Студената война, която не вярваше, че историческата й роля е изчерпана и обозначаваше новото като “анархистко” и “екстремистко”. Днес неолибералната номенклатура нарича новото “популизъм” и “евроскептицизъм”.
Тръмп започва да преподрежда Г-7 и НАТО. Слага край на десетилетния конфликт на Корейския полуостров и извади от изолация Северна Корея. Установява нов тип отношения с Пекин и Москва. В Европа също се раждат нови и смели алтернативи на статуквото – в Австрия и Италия, във Вишеградската четворка.
Последиците са вече видими – започва ерозия на международния ред, установен от неолибералния глобализъм. И на произведените от него национални елити в Европа и Америка. Затова съпротивата е ожесточена – става дума за гигантски ресурси, власт, социален статус.
Новата геополитическа архитектура се изгражда около три стълба на глобално военнополитическо влияние и потенциал – САЩ, Китай и Русия. Доктрината “Тръмп” е насочена към установяване на баланс и конкуренция, съчетана с взаимно зачитане на интересите. Въпреки икономическите си възможности, ЕС и НАТО са страничен фактор с регионално политическо значение.
Дали това ще стане устойчива линия и неолибералният глобализъм ще бъде заменен с по-справедлив международен ред, основан на баланса в многополюсния свят, зависи от много фактори и процеси. На първо място обаче зависи от изхода от идеологическия двубой в САЩ.
Споразуменията за свободна търговия, които дават господство на корпорациите над суверенните народи, няма да бъдат спрени от автентичните леви. Нито мигрантския въпрос ще бъде решен от лидери като Меркел и Макрон, нито пък джендър-идеологията ще бъде спряна от самотните усилия на християнските интелектуалци.
Всичко зависи от това дали Тръмп и подкрепящите го разнородни сили ще спечелят идеологическия двубой в САЩ, което ще доведе до цялостен демонтаж на неолибералния глобализъм. Какъв ще е изходът е твърде рано да се каже. Но духът вече е изпуснат от бутилката. А от нас зависи дали за пореден път ще бъдем от грешната страна на историята.
ВИЖ ВИДЕОТО ТУК:
svoboden-narod.eu
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
Коментирай първи