Ще плъзне ли като зараза крахът на лирата заради огромните заеми на Турция към BBVA, UniCredit и BNP Paribas?
Турската лира потъва толкова бързо, че рискува да се размаже в земята – и има притеснения от €врозараза. Едва ли призивите на президента на Турция Ердоган към турците да обръщат златото, доларите и еврото в турски лири, защото това е „национална битка“, ще срещнат особен отклик. Най-ранният отпреди повече от месец не предизвика такъв.
Обезценката на турската лира спрямо долара продължи, докато турска официална делегация обсъждаше във Вашингтон проблемите около санкциите, наложени от САЩ на турски официални лица – и се стигна до курс, при който един долар се разменяше за близо 7 лири. Нечуваният срив дойде не заради липсата на резултати от преговорите, а заради туита на американския президент Доналд Тръмп, с който съобщи, че е удвоил митата за внасяните от Турция стомана и алуминий.
Санкциите срещу правосъдния министър Абдулхамит Гюл и вътрешния министър Сюлейман Сойлу бяха въведени заради случая с американския пастор Андрю Брънсън, обвиняван в Турция във връзки с терористични организации.
Има сериозни опасения, че спадът ще засегне еврото, което вече изгуби 1.15% срещу долара по време на петъчната търговия.
Лирата пада толкова бързо, че парашутът е първото нещо, което ви идва наум, за да се предотврати разбиването й в земята“, казва Барт Хорджик, пазарен анализатор в Monex, Европа, пред Bussines Insider. „Ердоган е слонът в стаята. Време е турският президент да се обърне с лице към реалността“.
Турската национална валута достигна най-голямото си дъно спрямо долара и има сериозни опасения, че икономическите проблеми на страната могат да се прехвърлят към еврозоната. Лирата спадна със 7% спрямо долара до $5.9655 в петък сутринта, след като удари най-голямото дъно. И така спадът й от началото на годината до момента стигна 35% – след като турският президент Реджеп Тайип Ердоган обяви, че поема по-голям контрол върху монетарната политика.
Падането се дължи и на факта, че турската делегация във Вашингтон не успя да спре САЩ да наложи санкции срещу двамата министри. Липсата на действия от страна на централната банка за покрепа на лирата също подейства зле на инвеститорите.
Опасенията растат заради страхове, че спадът ще започне да се отразява на европейските банки, заемодатели на Турция. Европейската централна банка (ЕЦБ) е все по-загрижена заради опасността за някои от най-големите европейски кредитори като BBVA (Banco Bilbao Vizcaya Argentaria, S.A. – мултинационална испанска финансова група, бел.р.), UniCredit и BNP Paribas, а експозициите към тях се следят отблизо, съобщи Financial Times. Трите банки са с най-голяма дейност в Турция.
Речта, която турските граждани чуха от Ердоган, придружен от неговия – в буквален и преносен смисъл финансов министър Берат Албайрак, (негов зет, женен е за дъщеря му Есра), не внесоха ни най-малко успокоение. Президентът призова нацията да игнорира кампаниите срещу Турция и заяви, че „няма да загубим икономическата война срещу враговете“. Малко по-късно призова турската нация да даде отпор, като обърне златото и твърдата валута, която притежава, в лири, за да подкрепи националната валута.
„Гигантско увеличение на лихвите“ от поне 500 базисни пункта, за да се успокоят пазарите и ясен ангажимент от страна на Централната банка на Турция за подкрепа на валутата – това може да помогне за спирането на спада, казва анализаторът, добавяйки:
„Друга превръзка, за да спре кървенето на лирата, ще е капиталовият контрол, но Ердоган се противопоставя на тези мерки. Ще е твърде много да поискаме от един авторитарен лидер, какъвто е Ердоган, болезнено признание, че е бил надвит от силите на пазара и че може би е преценил погрешно икономическата ситуация. Но алтернативата е, че лирата ще срещне земята с терминална скорост – и това ще навреди на турската икономика за идните години“.
В България ефектът от силно отслабената турска лира и обезценката й се усеща в наплива от хора от пограничните с Турция райони, но и от вътрешността, които пътуват в Одрин и други градове на покупки и за търговия. В момента една лира струва 30-31 стотинки и в турските градове българи пазаруват козметика, перилни препарати, храни, текстил и др. Отслабената лира поевтинява и почивките в Турция, избрана като дестинация този сезон от близо 200 хиляди българи.
Отказът на Ердоган да призове МВФ за помощ бе твърдо заявен след преизбирането му за президент в края на юни т.г. „Няма такова нещо като МВФ по дневния ред на Турция“, заявиха тогава високопоставени източници, цитирани от WSJ (Wall Street Journal) на 8 август. Битките, които Ердоган води, също може да работят срещу Турция. Спасението й се нуждае от подкрепата на изпълнителния борд на МВФ, който се състои от представители на страните-членки, от които САЩ имат най-голяма част от гласовете, коментира WSJ.
В контраст на това изданието припомня различните от турските действия на президента на Аржентина Маурисио Макри, който през юни се договори с МВФ за голям спасителен план за $50 милиарда. Макри обеща да върне държавата в релсите чрез съкращаване на разходите и връщане на контрола върху дефицитите по фискалната и текущата сметка на Аржентина – стъпки, каквито МВФ изисква със своите спасителни програми.
Когато Ердоган встъпи в длъжност през 2003 г., Турция имаше двегодишен спасителен план с МВФ, по който получи заеми в размер на милиарди долари в замяна на прилагането на рецептата на фонда за фискална и бюджетна строгост. Въпреки че планът за спасяване бе смятан за тласък към стабилен растеж на турската икономика, Ердоган сведе до минимум ролята на фонда, коментира WSJ.
Турция е особено уязвима заради обезценяващата се валута предвид голямото натрупване на дълг в чуждестранна валута. Външният дълг на Турция е 53% от брутния вътрешен продукт в края на 2017 г., което, според МВФ, е едно от най-високите нива сред нововъзникващите икономики. Тъй като лирата спада, този дълг става по-скъп за изплащане. Нещо повече, над една трета от тези задължения са дължими в рамките на една година, докато 40% е в дълг с плаващ лихвен процент, което го прави по-скъп за изплащане с нарастването на лихвените проценти.
Ако Турция експлодира, ето кого ще го заболи – експозицията е „доста международна“. „Европейците, САЩ, Япония, Китай и Близкия изток – всички“, казва Тимоти Аш, старши стратег за нововъзникващите пазари в Bluebay Asset Management, пред CNBC.
Ще гръмне ли… Предвид факта, че е важен съюзник в НАТО – и не само.
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
Коментирай първи