В края на юли Меркел и министърът на външните работи на ФРГ Хайко Маас са провели тайна среща с първия дипломат на Москва Сергей Лавров и началникът на Генералния щаб на Въоръжените сили на Русия Валерий Герасимов.
Той говори свободно немски, а тя руски: канцлерът на Германия Ангела Меркел и държавният глава на Руската федерация Владимир Путин разговарят редовно по телефона. В събота, 18 август, лидерът на Кремъл обаче пристига на първо по рода си посещение след началото на кризата в Украйна, отбелязва германското икономическо издание Das Handelsblatt, цитирано от Агенция „Фокус“.
Ситуацията в международен план изглежда почти като парадокс: Германия, която в продължение на десетилетия бе ухажвана от САЩ като стратегически важен партньор, внезапно бе обявена от Вашингтон за „заложник“ на Русия – заради вноса на суровини от Изток.
С нарастващото трансатлантическо раздразнение, Кремъл започна да гледа на запад с интерес: привлекателността на Берлин изглежда се увеличава в очите на Москва. Тази събота германският канцлер Ангела Меркел (ХДС) ще приветства руския президент Владимир Путин в замъка Месеберг в Бранденбург. Срещата помежду им е втората от началото на годината.
Меркел и Путин често говорят по телефона. Санкциите срещу Русия, към които канцлерът се придържа заради присъединяването на Крим, няма да променят това. Но Меркел поддържа тесни работни отношения с Путин по важни въпроси от международната политика. Това е селективен съюз, подкрепен от прозрение: без Русия не може да се постигне напредък.
Меркел подкрепя газопровода „Северен поток 2“
Канцлерът на ФРГ определя планираното изграждане на газопровода, който ще свърже Русия и Германия през Балтийско море като проект на частния сектор. Тя подкрепя инициативата, която се управлява от руската държавна компания „Газпром“, но в която участват и германски енергийни компании като дъщерното дружество BASF Wintershall и Uniper. Предисторията е проста: западноевропейските газови източници скоро ще пресъхнат, а руският газ е евтин. Всъщност, значително по-евтин от втечнения газ, който Тръмп иска да продаде на европейците.
В Европа обаче са налице сериозни резерви по отношение на проекта, най-вече в Киев и Варшава. Украйна се притеснява, че ще загуби статута си на транзитна държава. За доставката на газ от Русия към Европа Украйна получава годишно между два и три милиарда долара. Меркел иска Киев да остане в бизнеса в бъдеще. Проблемът: Конгресът на САЩ може да „стреля напосоки“. Вашингтон обаче, че затяга санкциите срещу Русия, а рестрикциите може да ударят и германските компании, които са на борда на „Северен поток 2″.
Украйна: Могат ли „сините каски“ да наблюдават за спазването примирието?
Заедно с Франция, Германия е една от страните, които посредничи за уреждане на конфликта в Украйна. Усилията им обаче са в задънена улица – боевете между сепаратистите в Източна Украйна и правителствените войски продължават. Ето защо Берлин е ангажиран с въпроса дали и как мироопазващите сили на ООН може да наблюдават прекратяването на огъня. Първоначално Москва бе склонна да приеме предложението за изпращане на войници на ООН по протежение на около 400 километровата линия („контактна линия“) в Донбас. Наскоро Кремъл дори изрази готовност за разширяване на мисията на „сините каски“.
Кризата в Сирия
Стабилността в Сирия е основен приоритет – включително за федералното правителство в Берлин. Само по този начин може да се постигне стратегическата цел на европейците – връщането на огромен брой бежанци в родината им.
Русия е най-важната регулаторна власт в Сирия. В края на юли Меркел и министърът на външните работи на ФРГ Хайко Маас са провели тайна среща с първия дипломат на Москва Сергей Лавров и началникът на Генералния щаб на Въоръжените сили на Руската федерация Валерий Герасимов. В рамките ѝ Москва е уверила, че иска да защити израелските интереси в областта на сигурността. Руснаците искат да се опитат да убедят своя съюзник Иран да се оттегли от Южна Сирия. Израел обаче настоява за цялостното оттегляне на иранците.
източник:epicenter.bg
Коментирай първи