Либералните US-медии скорострелно кръстиха Сизар Сайок „МАGA-бомбър“, съкратено от “Make America Great Again”, „Да направим Америка отново велика“ – предизборния лозунг на Тръмп. Списъкът на получателите на самоделните бомби е като поменик на мъчениците на хиларизма – та чак до барда на антитръмповата истерика Робърт Де Ниро и ликвидаторката на Бърни Сандърс – корупционерката Деби Васерман Шулц, отдавна провалена като шефка на Демократическия национален комитет.
Въпреки многолетните мъки на тези и други демократически мъченици, вероятността превратът им срещу Тръмп да успее преди края на мандата му е пренебрежимо малка, напълно независимо от резултатите от междинните избори в началото на ноември.
Фаталната им грешка бе направена още през август 2016 г., когато, въпреки всички независими прогнози и доводите на здравия разум, демократическата върхушка издигна кандидатурата на своето златно момиче Хилари. Но и до ден днешен тези хора продължават да залагат в борбата срещу Тръмп на грешните коне.
Например в началото на годината Конгресът не даде зелена улица на инициативата за импийчмънт на тексаския демократ Ал Грийн на основание, че президентството се асоциира с „бял национализъм, неонацизъм и омраза“ и „подбужда към омраза и враждебност“.
Демократическият конгресен лидер Нанси Пелоси каза, че макар обвиненията на Грийн да са основателни, не било настъпило времето за тях, докато текат разследванията на конгресните комисии и на специалния прокурор Робърт Мълър, т.е. не бива се допусне някои от реалните слабости на Тръмповото управление да засенчат лова на руски вещици – главното отвличащо мероприятие, поддържащо защитната димна завеса около Хилари и хората й.
Какво да очакваме от новия Конгрес, дори да има демократическо мнозинство? На първо време ще имаме ново „независимо“ разследване за новата руска намеса и в тези избори, и за китайската отделно.
Демократическият елит стори всичко възможно и невъзможно да направи Тръмп президент и две години вече прави фактически невъзможна и принципната му критика по същество. За съжаление много умни и прогресивни хора, сред които почти всичките ми приятели и членове на семейството ми, продължават да се смятат за „демократи“, да не говорим, че и аз, за срамотиите, продължавам да се водя „регистриран демократ“ и да получавам всекидневно партийни имейли не само от щаба на Бърни и от Обама, но и от одиотични за мене фигури като Хилари и Джо Байдън. Ние и милиони други прогресивни американци сме лишени от политическо представителство и от обективна политическа информация от корпоративните медии.
Глупакът бомбаджия Сизар Сайок е също символ, макар по-различен, на извратения характер на американската вътрешна политика.
Роден в Бруклин, син на филипински имигрант, а не индианец семинол, както бил твърдял, той е небогат човек, чиито икономически интереси обективно се застъпваха от Бърни, а съвсем не от милиардера Тръмп.
Стана ясно, че по време на имотния бум от миналото десетилетие Сизар, като десетки милиони други средна ръка американци, в 2006 г. си купил къща във Форт Лодърдейл във Флорида с ипотека „втора преснота“ (subprime mortgage). А в 2009 г., щом закъсал с вноските, къщата му била секвестирана (foreclosed) от местната банка „УанУест“ със собственик… сегашния Тръмпов министър на финансите Стивън Манушин.
Тогава хедж фонд мениджър и инвеститор в малки банки. За трите години между покупката и възбраната ипотеката сменила в различна форма и в комбинация с различни други дългови инструменти няколко собственика и минала през крайно неизгодно за Сизар рефинансиране.
При това били нарушени в полза на банките редица закони – и адвокатската фирма, оформила секвестирането със забележителна скорост, впоследствие била осъдена и банкрутирала, а собственикът й бил лишен от право да упражнява професията. Но междувременно се сдобил с дворец за 15 млн долара и 40-метрова яхта.
Топинвеститорът Манушин също извлякъл добра печалба от своевременната продажба на „УанУест“, една от многото банки с „токсични активи“ в портфолиото му. Той също е уличен в нарушения на закони, но на следствието никога не е даден ход.
А Сизар загубил единствения си дом, първоначалната вноска, плащанията по ипотеката и застраховките от първите поне две години, а ако е получил нещо от рефинансирането, сигурно го е похарчил за местенето!
Така по мои груби сметки за три години Сизар подарил на един тежък чорбаджия милиардер и на един чевръст местен мултимилионер докъм 100 хиляди долара или може би 1,5 свои брутни годишни дохода.
Това е типичният механизъм на ограбване на средната класа от богатите,
пуснат в ход още с „рейгъномиката“ от 80-те години, но особено ускорил се от 90-те години насам и стигнал кулминация с имотния бум от 2003-2007 и световния финансов колапс от 2008 г. И Буш, но реално и Обама, се погрижиха на първо място за банките, „твърде големи, за да фалират“, и оставиха без помощ милиони работещи, борещи се за оцеляване американци да си загубят домовете – и спестяванията на живота си – за да се обезщетят банките за хазартните рискове, които на своя глава бяха поели. Други милиони трудещи се останаха с ипотеки „под водата“ – дължат на банките повече, отколкото е пазарната цена на имотите.
До началото на 2016 г. Сизар – бивш борец – въобще не се занимавал с политика, но с изгряването на оранжевата звезда се регистрирал като републиканец, нашарил си бусчето с лозунги „Да направим Америка отново велика“, взел запомнящо се участие в местните митинги на Тръмп, съответно проникнал се с омраза към хората, които мислел, че са зад преврата срещу него. Накрая решил да ги поздрави със самоделни бомбички. И сега чака да получи до 58 години затвор.
Пита се, защо хората като Сизар са толкова глупави?
Защо българите, гласуващи за ГЕРБ са толкова глупави? И де е ланският сняг? Хората са глупави, защото са невежи, с промити от корпоративна пропаганда мозъци. Те винят за бедите си не виновниците за тях, т.е. финансовата олигархия и дирижираните от нея политици от всички партии, а руснаците, мексиканците, негрите (арабите, евреите, циганите), гейовете, феминистките и евентуално някой съгрешил талантлив актьор като де Ниро и по изключение някой безпътен банкер като Сорос, отлъчен от своите като „комунист“.
Те лоялно гласуват за „своите“ обирници и ги защитават от нападките на другите обирници. С цената на свободата и живота си. Те реално са крепостни селяни, роби. Това е голяма част от населението на днешните „либерални демокрации“.
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
Коментирай първи