„След като не успяха да отслабят Китай чрез директна търговска война, американците пренесоха главния удар върху Русия, която те виждат като слабо звено в световната геополитика и икономика. Англосаксонците се стремят да реализират извечните си русофобски идеи за унищожаване на нашата страна и едновременно с това за отслабване на Китай, защото стратегически съюз между РФ и КНР не е по вкуса на Съединените щати. Те нямат нито икономическата сила, нито военната, за да ни унищожат заедно, вместо поотделно“, казва академикът на Руската академия на науките, бивш съветник на президента на РФ Сергей Глазиев. За това какви възможности се откриват сега пред руската икономика, ще угоди ли Ценнтралната банка на противника и идва ли нова световна валута на мястото на долара, Глазиев разказва в интервю за „Бизнес Онлайн“.
„Новият световен икономически ред е по идеология социалистически“
– Сергей Юриевич, коментирайки днешните трагични събития, Вие написахте в своя канал в Телеграм, че е трябвало да се чете книгата Ви за „последната световна война“, написана преди около 6 години. Как успяхте да направите толкова точни предсказания?
– Работата е в това, че съществуват дългосрочни закономерности на икономическото развитие, анализът и разбирането на които позволяват да се прогнозират събитията, ставащи в днешно време. Ние преживяваме в момента едновременно смяна на технологичния и на световния икономически ред, при което се променя и технологичната основа на икономиката, осъществява се преход към принципно нови технологии, преобразява се и системата на управление. Подобен род събития се случват примерно веднъж на сто години. Технологичният ред се сменя приблизително на 50 години и неговата смяна, по условие, се съпътства от технологична революция, депресия и надпревара за въоръжаване. А световните икономически устройства се сменят веднъж на 100 години и тяхната смяна се съпровожда от световни войни и социални революции. Това произлиза от съпротивата на властващите елити на страните от ядрото на стария икономически ред срещу промените, от нежеланието им да се съобразяват с появата на по-ефективни системи на управление, от старанието им да блокират развитието на използващите ги нови световни лидери и от опитите им да удържат своята хегемония и своето монополно положение по всякакви начини, включително военни и революционни.
Например, преди 100 години Британската империя се опитваше да удържи своята хегемония в света. Когато тя беше напът да загуби срещу обединените ресурси на Руската империя и Германия, беше отприщена провокираната от английското разузнаване Първа световна война, в хода на която тези три европейски империи се самоунищожиха. Говоря за разпада на царска Русия, германската и австро-унгарската империи, но към тях може да се отнесе и четвърта – Отоманската порта. Колкото до Британия, тя известно време удържаше световното господство и даже стана най-голямата империя на планетата. Но по силата на неумолимите закони на социално-икономическото развитие, колониалният икономически ред, основаващ се фактически на робския труд, вече не можеше да обезпечава икономически ръст. Появилите се два принципно нови политически модела – съветския и американския – демонстрираха много по-голяма ефективност на производството, доколкото бяха организирани вече на други принципи: не на частния семеен капитализъм, а на силата на големите транснационални корпорации с централизирани структури за регулиране на икономиката и с безгранични парични кредитни емисии с помощта на фиатни пари (фиатните пари не се основават на стойността на благородните метали, а на общото убеждение, че тези пари имат стойност. Известни са още като хартиени пари или необратими пари – б.пр.). Те обезпечиха възможността за масово производство на продукция, много по-ефективно, отколкото системите на управление на колониалните империи от 19 век.
Появата на социалните държави в СССР и САЩ с централизирани системи на управление дадоха възможност за резки скокове в тяхното икономическо развитие. В Европа системата за корпоративно управление се формира, за съжаление, по нацисткия модел на Германия, отново не без помощта на британското разузнаване. Хитлер, опиращ се на подкрепата на британските спецслужби и на американския капитал, достатъчно оперативно разгърна в Германия централизирана система на управление, която позволи на Третия райх много бързо да завладее цяла Европа. С Божия помощ, ние разгромихме този немски (и по-точно европейски, ако отчитаме сегашните реалности) фашизъм. След това в света останаха два модела, които аз отансям към имперския световен икономически ред: съветският и западният (с център САЩ). След краха на Съветския съюз, неиздържал на глобалната конкуренция, поради това че директивната система на управление се оказа недостатъчно гъвкава за обезпечаване нуждите на техническия прогрес, САЩ за известно време завзеха световното господство.
– Но сега този период на „американско еднополярно самотничество“ вече си отива и вероятно не само благодарение на Русия, но на първо място – на Китай и азиатските региони. Така ли е?
– Наистина, характерните за имперския икономически ред йерархични вертикални структури се оказаха малко твърди за обезпечаването на непрекъснатите иновационни процеси и загубиха сравнителната ефективност при обезпечаване ръста на световната икономика. В нейната периферия се формира нов световен икономически ред, в чиято основа са залегнали гъвкави модели на управление, мрежова организация на производството, при което държавата работи като интегратор, обединяващ интересите на различните социални групи около достигането на една цел – увеличаване на общественото благосъстояние. Най-впечатляващият пример за такъв инетгрален икономически ред днес е Китай, който в продължение на повече от 30 години три пъти надскача темповете на растеж на американската икономика. В момента КНР вече превъзхожда САЩ и по обем на продукция, и по експорт на наукоемки стоки, и по темпове на растеж.
Друг примерен модел за световен икономически ред, който нарекохме интегрален (поради това, че в него държавата обединява различни по своите интереси социални групи), е Индия. Тя има друга политическа система, но в нея също действа приматът на обществените интереси над частните и държавата се стреми да максимизира темповете на растеж и да се бори с бедността. В този смисъл, новият световен икономически ред е социалистически по своята идеология. Наред с това той използва пазарните механизми на конкуренцията, което позволява да се обезпечи най-висока концентрация на ресурсите за извършването на техническа революция с оглед гарантирането на икономически скокове към новия напреднал технологичен ред. Ако погледнем темповете на растеж след 1995-а, ще видим, че китайската икономика е нараснала 10 пъти, а американската само с 15 процента. По този начин вече за всички е очевидно, че сега темпът на световното икономическо развитие се измества в Азия: Китай, Индия и страните от Индокитай вече произвеждат повече продукция от САЩ и Евросъюза. Ако прибавим към тях и Япония или Корея, в които системата на управление е близкка по своите принципи на интеграция на обществото около целта за повишаване на общественото благосъстояние, то можем да кажем, че днес този нов световен икономически ред вече доминира в света и центърът на възпроизводство на световната икономика се е преместил в югоизточна Азия. Разбира се, управляващият американски елит не може да се съгласи с това.
– Да се примири, бих казала…
– Да. Те, както и Британската империя навремето, се опитват да удържат своята хегемония в света. Случващите се днес събития са проявление на начина, по който финансово-властващият олигархичен елит на Съединените щати се опитва да запази световното си господство. Може да се каже, че през последните 15 години той води световна хибридна война, опитвайки се да хаотизира неподвластните му страни и да подтисне развитието на Китай. Но поради тяхната станала вече архаична система на управление, те не могат да направят това. Финансовата криза от 2008-а беше такъв преходен момент, когато фактически завърши жизненият цикъл на отиващия си технологичен ред и започна процесът на масово преразпределение на капитала в новия технологичен ред, чието ядро съставлява комплекс от нанобиоинженерни и информационни комуникационни технологии.
Всички страни започнаха да напомпват икономиката с пари. Най-простото, което може да напрви съвременната държава, е да предостави на всички предприятия достъп до евтини дълги пари, за да могат да внедрят новите технологии. Но ако в Америка и в Европа тези пари отиваха предимно във финансови балони и обезпечаваха покритието на бюджетните дефицити, то в Китай тази колосална парична емисия изцяло се насочваше към ръст на производството и усвояване на нови технологии. Там не се наблюдаваха финансови балони, освен това свръхвисоката монетизация на китайската икономика не се изливаше в инфлация, ръстът на паричните суми се съпровождаше от ръста на освобождаването на стоки, внедряването на нови технологии и повишаването на общественото благосъстояние.
Днес икономическата конкуренция вече доведе до това, че САЩ се лишиха от лидерство. Ако си спомняте, Доналд Тръмп се опита да удържи развитието на Китай чрез търговска война, но от това нищо не излезе.
– Защо? Нима на Тръмп, свикнал да рискува и да играе ва банк, не му стигна решителност?
– Не можеше да се получи даже и при Тръмп, защото Китай има по-ефективна система на управление, която позволява максимално пълно да се концентрират наличните производствени реурси. При нея ефективното управление на парите удържа паричните емисии в контура на разширеното възпроизводство на реалния сектор на икономиката, ориентирано към финансиране на инвестициите в развитието. В Китай е достигната максималната норма на натрупване за всички страни: около 45% от БВП се влагат в инвестиции, в сравнение с 20% в САЩ или Русия. Точно това всъщност обезпечава свръхвисоките темпове на растеж на китайската икономика.
„Американците откриха биологичния фронт на войната, пускайки коронавируса в Китай“
Изобщо САЩ бяха обречени на поражение в тази търговска война, защото Поднебесната може да произвежда продукция по-ефективно и да финансира развитието по-евтино. Цялата банкова система в Китай е държавна, тя работи като единна институция за развитие, насочвайки парични потоци към разширяване на обема на производство и към усовяване на нови технологии. В САЩ паричната емисия отива за финансиране на бюджетния дефицит и се преразпределя във финансови балони. В резултат, КПД на финансово-икономическата система на САЩ съставлява 20% – там едва всеки пети долар стига до реалния сектор, а в Китай практически 90% (тоест на практика всички юани, които се създават от Централната банка на КНР) подхранват рамките на разширяването на производството и обезпечават свръхвисокия икономически ръст.
Опитите на Тръмп да ограничи Китай с методите на търговката война се провалиха. Освен това като с бумеранг удариха по самите САЩ. Тогава американците откриха биологичния фронт на войната като пуснаха в Китай коронавирус, надявайки се, че китайското ръководство няма да се справи с тази епидемия и в КНР ще възникне хаос. Обче епидемията демонстрира ниската ефективност на здравеопазването и породи хаос в самите Съединени щати. Китайската система на управление и тук показа далеч по-голяма ефективност. Смъртността в Поднебесната беше съществено по-ниска и там значително по-бързо се справиха с пандемията. Още през 2020 г. те даже достигнаха икономически ръст от 2%, по времето, когато в САЩ се наблюдаваше спад с 10% от БВП (анализаторите отбелязаха най-големия спад от Втората световна война насам – бел. ред.) Сега китайците възстановиха темпа на растеж до около 7% на година и няма съмнение, че КНР и по-нататък ще се развива уверено, разширявайки своето производство от нов технологичен ред.
Паралелно с търговската война срещу Китай, американските спецслужби подготвяха война с Русия, понеже англосаксонската геополитическа традиция смята именно нашата страна за главно препятствие за установяването на световно господство на властово-финансовия елит на САЩ и Великобритания. Трябва да се каже, че войната против Русия се разгърна веднага след присъединяването на Крим и след организирания от американските сужби държавен преврат в Украйна. Те, може да се каже, чрез лъжа постигнаха това Русия да се съгласи на американска окупация на Украйна, гледайки на нея като на временно явление. Обаче американците се окопаха в независимата (Украйна – б.пр.), създадоха не само опорни точки, отглеждайки нацисти под крилото си, но и дресираха нацистките въоръжени сили, дадоха на нацистите възможност да получат военно образование, обучиха ги в академиите си, внедриха ги във всички въоръжени сили на Украйна. И в продължение на 8 години те подготвяха въоръжените сили на Украйна за борба с единствен противник – Русия. В същото време медиите, които в Украйна също са под контрола на американците, формираха в общественото съзнание образа на врага.
Освен това, САЩ използваха против Русия валутно-финансови санкции и изтеглиха значителна част от западните кредити от руската икономика. Сега наблюдаваме следващата фаза, когато те фактически изключиха Русия от световната валутно-финансосва система, в която те доминират. Всичко това беше предсказано от мен преди 10 години, като изхождах от теорията за смяната на световните икономически устройства и специфичната логика на властващия елит на САЩ, търсещ световно господство. Англосакснонската геополитика традиционно е ориентирана против Руската империя и нейните приемници СССР и РФ, защото още от времето на Британската имерия, на Русия се е гледало като на главен противник на англосаксонците. Цялата така наречена геополитическа наука, която се е съчинявала в Лондон, се е свеждала всъщност до набор от препоръки, как да бъде разрушена Русия в качеството й на доминираща сила в Евразия. Имам предвид всякакви умозрителни конструкции от сорта на „морските страни срещу страните от сушата“ и така нататък.
– С какво толкова е пречила Русия на „морските страни“? Ние никога не сме граничили географски с Великобритания.
– Във връзка с това беше измислена формулата „Този, който контролира Евразия, контролира целия свят“. След това вече започнаха прилаганите разработки. Известна е теоремата на Збигнев Бжежински, че за да бъде победена Русия като свръхдържава, трябва от нея да бъде откъсната Украйна. Цялата тази политическа догматика, която изглеждаше отдавна отишла в историята, с пълна сила се възпроизвежда днес в мисленето на американския политически елит. Трябва да се каже, че и до сега в Харвард и Йейл има курсове по геополитика на 19 век, настройваща мозъците на бъдещите американски политици против Русия. И ето че те стъпиха на тази стара, проверена от времето русофобска идея, която винаги е била характерна за англосаксонската геополитика. И разглеждайки Русия като главния противник на своето господство в света, използваха, по предложението на Бжежински, Украйна като преден пост, или по-точно като оръдие, за подкопаване на Русия, отслабването й и в перспектива – унищожаването й като суверенна държава.
Така че, ставащото днес не беше трудно да се прогнозира, изхождайки от дългосрочните закономерности на икономическото развитие, които фактически обричаха света на хибридна война, и традиционната русофобия на англосаксонския политически елит. След като отслабването на Китай не се случи чрез директна търговска война, американците пренесоха главния удар на военно-политическата си сила върху Русия, която виждат като слабо звено в световната геополитика и икономика. Освен това, англосаксонците се опитват да установят над Русия господство както за да реализират извечните си русофобски идеи да унищожат нашата страна, така и за да отслабят Китай, защото стратегически съюз между тези две сили не е по вкуса на Съединените щати. Те нямат нито икономически, нито военни сили, за да ни унищожат заедно, затова САЩ изначално се стремят да ни скарат с Китай. Не успяха в това. Затова те, възползвайки се от, бих казал, нашето благодушие, установиха контрол над Украйна и днес използват нашата братска република като оръдие на войната за унищожаване на Русия, а след това – и за завземане на нашите ресурси, с което, ще се повторя, да укрепят своето положение, отслабвайки Китай. Всичко това е очевидно, като две и две – четири.
„Най-очевидният фронт е фронтът на бойните действия като последен инструмент за принуждаване на страните, които те контролират, да им се подчиняват безпрекословно.“ Снимка: V Ictor/XinHua/globallookpress.com
„Американците няма да успеят да победят, както навремето не успяха британците“
– Вероятно е очевидно, но съвсем не за всички. Сред руския елит има много противници на съюза с Китай. Поне допреди спецоперацията в Украйна на тези хора им се струваше, че американската и западната култура са по-разбираеми и близки за нас, отколкото йероглифната китайска мъдрост, и че с нашите „западни партньори“ винаги ще намерим общ език.
– Знаете ли, още през 2015 г. написах книга „Последната световна война. САЩ започват и губят“, която Вие споменахте в началото на разговора – там всичко беше премислено и обосновано. САЩ предприеха световна хибридна война, започнаха я с оранжевите революции за дезорганизация на онези региони на света, които не контролираха – за да могат по този начин да засилят своето положение и да отслабят конкурентите. След знаменитата Мюнхенска реч на президента Путин (февруари 2007 г. – бел. ред.), те разбраха, че са загубили контрол над елцинова Русия и това сериозно ги угрижи. В 2008 г. изгря финансовата криза и стана ясно, че започва преход към нов технологичен ред, а старият икономически ред и предишната система на управление вече не гарантират постъпателно икономическо развитие. Китай се откъсва напред. И тогава започва да действа логиката на разгръщане на световна война, само че не в тези форми, които съществуваха преди 100 години, а на три условни фронта – валутно-финансовия (където САЩ до този момент имат господство в света), търговско-икономическия (където те вече отстъпиха първенството на Китай) и информационно-когнитивния (където американците също имат превъзхождащи ни технологии). Те използват всички тези три фронта, опитвайки се да удържат инициативата и да поддържат хегемонията на корпорациите си.
А най-накрая идва и четвъртият фронт – биологичният, който се откри с появата на коронавируса от американо-китайска лаборатория в Ухан. Днес виждаме, че цяла мрежа от биологични лаборатории е съществувала и в Украйна. Така че Съединените щати отдавна са се готвили да открият биологичния фронт на световната война.
Петият, най-очевидният фронт – именно фронтът на бойните действия – е последен инструмент за принуждаване на страните, които те контролират, към безпрекословно подчинение. Днес ситуацията на този фронт също се изостря. Тоест, на всичките пет фронта на световната хибридна война се водят активни действия и резултатът вече може да се прогнозира. Американците няма да успеят да победят, както не успяха навремето и британците. Макар формално Великобритания да победи във Втората световна война, тя загуби политически и икономически. Британците се лишиха от цялата си империя, загубиха повече от 90% от териториите и 95% от населението си. Две години след Втората световна война, в която те бяха победители, тяхната империя се срина като къща от карти, защото другите двама победители – СССР и САЩ – нямаха нужда от тази империя и я смятаха за анахронизъм. По същия начин, светът няма да се нуждае от американските транснационални корпорации, от американските долари, от американските валутно-финансови технологии и финансови пирамиди. Всичко това скоро ще отиде в миналото. Югоизточна Азия ще стане очевиден за всички лидер в световното икономическо развитие, а новият световен икономически ред ще се формира пред очите ни.
– Ако перефразираме Ремарк, може да се каже, че на западния фронт най-сетне настъпиха промени. Но какви признаци на близко отиване в миналото на тази мощна глобална система виждате Вие?
– След като американците арестуваха първо венецуелските валутни резерви и ги предадоха на опозицията, след това и афганските, преди тях иранските, а сега вече – и руските, стана съвършено ясно, че доларът престана да бъде световна валута. Подир американците тази глупост извършиха и европейците – еврото и фунтът престанаха да бъдат световни валути. Поради това, старата валутна система доизживява последните си дни. След като вече никому ненужните америкаснки долари бъдат изпратени от азиатските страни обратно в Америка, ще бъде неизбежен колапсът на световната валутно-финансова система, основана на долара и еврото. Водещите страни ще преминат на национални валути, а еврото и доларът ще престанат да бъдат валутни резерви.
– Как виждате света след изчеването на доларовия монопол?
– В момента ние работим върху проект на международен договор за въвеждане на нова световна разплащателна валута, обвързана с националните валути на участващите страни и с разменните стоки, които определят реалните стойности. На нас не ни трябват американските и европейските банки. В света се развива нова платежна система, основана на съвременните цифрови технологии с блокчейн, където банките губят своето значение. Класическият капитализъм, основан на частните банки, отива в миналото. Възстановява се международното право. Всички ключови международни връзки, включително емитирането на световната валута, започват да се формират на основата на договорки. Същевременно се възстановява значението на националния суверенитет, защото се договарят суверенни страни. В основата на световното икономическо сътрудничество залягат съвместните инвестиции с цел повишаване благосъстоянието на народите. Либерализацията на търговията престава да бъде какъвто и да е приоритет, уважават се националните приоритети, всяка държава строи такава система на защита на вътрешния си пазар и на икономическото си пространство, каквато смята за нужно. Тоест, епохата на либералната глобализация завърши. Пред очите ни се формира нов световен икономически ред – интегрален, в който всякакви държави и частни банки губят частния си монопол на емитиране на пари, на прилагане на военна сила и така нататък.
„На всички хора се слагат етикети, достъпът до обществени блага се регулира с QR кодове, всички са заставени да ходят под строй.“ Снимка: „Бизнес Онлайн“
„Третият сценарий е катастрофичен. Унищожение на човечеството.“
– А защо нарекохте книгата си „Последната световна война“? Какво храни Вашата надежда, че тази глобана война действително ще бъде последна?
– Нарекох тази световна война последна, понеже ние виждаме, че от днешната криза има няколко сценария на движение. Първият сценарий, за който вече разказах, е спокоен и благополучен. Той се състои в преодоляване монопола на САЩ. За да се направи това във финансовата сфера, трябва да се откажем от долара. За да се преодолее монополът в информационно-когнитивната сфера, трябва да изолираме нашето информационно пространство от американското и да преминем към собствени информационни технологии. Създавайки свои рамки за възпроизводство на икономиката, но вече без американския долар и еврото, и опирайки се на свои информационни технологии за управление на парите, страните от новия световен икономически ред си гарантират високи темпове на икономическо развитие, докато в същото време западният свят колабира. Там се наблюдава срутване на финансовите пирамиди, дезорганизация и настъпваща икономическа криза, задълбочваща се растяща инфлация вследствие на безконтролното емитиране на пари през последните 12 години.
Вторият възможен сценарий за развитието на събитията прилича на този, който Хитлер искаше да осъществи в периода на смяна на предишните световни икономически модели. Това е опитът да се създаде световно правителство със свръхчовешка идеология. Ако Хитлер искаше да превърне германската нация в свръх-хора, то сегашните идеологии на световното господство налагат на човечеството преминаване към пост-хуманоидно състояние. Противно на постхуманизма на Запада, за страните от ядрото на новия икономически ред е характерна социалистическата идеология, макар и с уважение на частните интереси, защита на частната собственост и използването на пазарните механизми. В Китай, Индия, Япония и Корея доминира социалистическата идеология – или по-правилно някаква смес между социалистическа идеология, национални интереси и пазарна конкуренция. И точно тази смес сега формира изцяло нов властово-политически елит, ориентиран към икономическо развитие и ръст на благосъстоянието на нациите.
Не така стоят нещата при западните политици, интелектуалци и бизнесмени. Това, което днес виждаме, е всъщност опит да се създаде някакъв вид нов световен ред със световно правителство начело, където хората са изпратени в електронен концлагер. Можем да се убедим как това е възможно, наблюдавайки ограниченията, които бяха наложени по време на пандемията – на всички хора се дадоха етикети, регулиран беше достъпът им до обществени блага посредством QR кодове, всички бяха задължени да вървят под строй. Между другото, в сценария на Фондация „Рокфелер“ пандемия е била заложена още за 2009 г. и ако трябва да говорим по същество, всичко, което стана във връзка с нея, по поразителен начин е било подредено и сортирано – те на практика са прогнозирали бъдещето. Този сценарий е бил наречен Lock Step, или „маршировка“ и западният свят тръгна по него. Принасяйки в жертва собствените си демократични ценности, се опитват да заставят хората да се подчиняват на команди. Международните организации, включително Световната здравна организация, използват това за опорен момент за създаването на световно правителство, което да бъде подчинено на частния капитал.
Трябва да се каже, че Доналд Тръмп силно попречни на тези планове, защото спря да подписва договорите за трансатлантическо и транстихоокеанско партньорство, при които всички страни-участнички по договорите жертваха националния си суверенитет във всички спорове с крупния бизнес. Тук е важно да се разбере, че всяка транснационална корпорация може да играе като чуждестранен инвеститор, включително и на територията на САЩ. Съгласно тези съглашения, ако в бизнеса присъства чуждестранен капитал, при спор с националното правителство се създава някакъв международен арбитражен съд, съставен неясно как и от кого. И тези от никого неизбрани съдии, но всъщност назначени от крупния международен бизнес, разрешават възникналите спорове. Фактически въпросът беше в това, че държавата щеше да загуби всякакъв суверенитет в регулирането на отношенията с едрия бизнес. Но Тръмп спря споразумението, САЩ така и не го подписаха. По този начин беше спрян и процесът за установяване на международно правителство. Това е втората алтернатива и тя сега преживява криза, заради разпада на идеята за глобализация и постепенния отказ от „пандемичните“ ограничения.
Трябва да е ясно, че вариантът със световно правителство е несъвместим със суверенна Русия, с нашата независимост и с ролята ни в света. В рамките на глобалисткия сценарий Руската федерация е разглеждана като територия за експлоатация от западните транснационални корпорации. „Коренното население“ в този случай ще трябва да обслужва техните интереси. Русия изчезва като самостоятелен субект в рамките на такъв сценарий, както и Китай. Западното световно правителство би могло да инкорпорира някакви наши олигарси в своя бъдещ състав, но само във второ- и третостепенни роли.
Третият сценарий е катастрофичен. Унищожение на човечеството.
– Същият този апокалипсис, за който всички говорят?
– Не всички. Но всички безусловно се страхуват. В тази връзка, за американските биолаборатории, които се занимават със синтез на опасни вируси, беше казано в друга моя книга, излязла малко по-късно, „Чумата на XXI век: как да избегнем катастрофата и да преодолеем кризата?“
Помня още 1996 г., когато ми се случи да работя в Съвета по безопасност към ООН, предложих да се разработи концепция за национална биологическа безопасност. Защо още тогава, преди почти 30 години, генетиката беше достатъчно развита наука и това позволяваше да бъдат синтезирани вируси, насочени срещу хора от определена раса или определен пол, определена възраст. Това отдавна е възможно. Може да бъде направен вирус, който да работи само срещу бели или обратното, само срещу черни, само срещу жени или само срещу мъже. Сега американците отиват по-далеч – виждате, че според данните на нашето министерство на отбраната, съобщени преди ден, американските биолаборатории са се занимавали с разработването на вируси, насочени срещу славяните. Очевидно това е възможно днес – да се приготви вирус срещу определена етническа група, която има свой генетичен код.
Това, което става днес в Украйна, е отзвук от агонията на властващия елит на САЩ, който не може да се примири, че вече няма да бъде световен лидер. Това става ясно за всички – или поне за тези, които не са свързани в своите интереси с американците и не са подложени на тяхното когнитивно въздействие.
Ще приведа следния пример. Когато САЩ въведоха антируските санкции през 2014 г., попитах китайските си колеги „Как мислите, могат ли американците да въведат санкции срещу Китай?“ Те бяха убедени, че не могат. Казваха, че това е невъзможно, защото САЩ зависят от Китай толкова силно, колкото и Китай от Щатите. Тоест, на Америка това ще й излезе по-скъпо. Минаха две години и Тръмп започна търговска война срещу Китай. И в Пекин сега разбират, че Америка е враг, който ще апочне да дави китайското икономическо чудо с всички средства. До този момент китайските колеги не бяха убедени от моите разсъждения, така както и споменатата от Вас моя книга не повлия сериозно на нашия политико-икономически елит. Разграничаваха се от моите аргументи. Макар че вече толкова много години говорим, че трябва да се откажем от долара. Следваше да извадим валутните резерви от доларовите инструменти и от еврото и да ги сложим в злато, трябваше да преминем към своя валутно-финансова система, да развиваме собствени плащания в национални валути с партньорите ни. Всичко това ни се предлагаше, започвайки с нулеви години, когато вече беше ясно към какво води световното икономическо развитие. И чак сега, накрая, всички прозряха.
„След сегашните истории с конфискацията на доларовите резерви, мисля че ните една страна няма да поиска да използва валутата на друга страна като резервна.“
„Американците зомбираха украинците и превърнаха 150-200 хиляди души в бойна машина, която работи без да мисли.“
– Съдейки по сърцераздирателния вой, който идва от лагера на либералите, както и по събитията в Украйна, далеч не всички са прозряли.
– Да, ние се сблъскваме с това, че за 8 години американците до такава степен успяха да направят украинците на глупаци, че хората, които се съпротивляват на руската армия, така наречените въоръжени сили на Украйна, изглеждат просто зомбирани. Тях ги управляват като марионетки. Украинската армия не се командва от Зеленски, нито даже от министерството на отбраната на Украйна и генералния щаб, а от Пентагона. Той командва много ефективно от гледна точка на борбата „до последния украински войник“, защото тези зомбирани другари не се предават. Въпреки че се намират в абсолютно безнадеждна ситуация. Всички експерти вече признаха, че Русия победи във военната спецоперация, че Украйна няма никакви шансове за съпротива, че е унищожена цялата военна инфраструктура… На ВСУ им остава единствено да се предадат, за да бъдат минимизирани човешките загуби. Но украинските офицери (и особено, разбира се, националистите) действат като управлявани отвън зомбита – изпълняват инструкции от Пентагона, които постъпват на персоналните им компютри и на специални таблети.
Освен това, американците командват своите марионетки от ВСУ като ги разбиват на съответните подразделения. На всяко подразделение е зачислен номер, и на всеки номер изкуствен военен интелект всеки ден дава задачи. Те реално са превърнали 150-200 хиляди души в бойна машина, която работи без да мисли, просто изпълнява всички техни заповеди. За 8 години успяха да заставят значителна част от младежите на Украйна не просто да се изправят под строй срещу Русия, но чрез промиване на мозъците им ги направиха свои безволеви оръдия. Не просто пушечно месо, а управляемо пушечно месо.
Намиращи се в абсолютно безнадеждна ситуация, в обкръжение, лишени от каквото и да снаряжение, те все пак продължават безсмислена война, обричайки и себе си на смърт и повличчайки след себе си в гроба мирните граждани. Това е нагледен пример за това, как работят американските съвременни технологии. Трябва да разберем, че пред нас стои много мощна сила. Знаете, преди се случваше да чуваме от руски експерти и политици, че украинците сами ще се задъхат икономически и тогава ще припълзят към нас, и изобщо къде ще се дене без нас Украйна. Та нали тя не може да обезпечи икономическия си растеж без нашите ресурси и кооперацията с нас?! Действително, Украйна премина в състояние на икономическа катастрофа, както и предполагахме, както и обяснявахме на украинските колеги. Украинската република се превърна в най-бедната държава в Европа, заедно с Молдова. Поради това, че Украйна разтрогна връзката си с Русия, нейните загуби се изчисляват на повече от 100 милиарда долара. Това обаче никак не попречи на американските и британските политически технолози и инструктори да сформират 200-хилядна армия от главорези и убийци, които си представят реалността напълно неадекватно и са послушни оръдия на американските интереси.
– А в Русия няма ли такива послушни американски марионетки? Само украинците ли са зомбирани?
– Да, и тук трябва да се отбележи, че на практика същото се случва и у нас с Централната банка, само че по други въпроси.
– Преди да преминем към Централната банка, позволете ми да уточня. Вие казахте, че работите по въвеждането на нова валута. В какъв формат и с какъв екип?
– Занимаваме се с това доста отдавна, като група учени. Още преди 10 години, на Астанския икономически форум, представихме доклад „Към устойчив ръст чрез справедлив световен икономически ред“ с проект за преход към нова световна финансово-валутна система, в който предложихме реформи на системата на МВФ, изхождайки от така наречените специални права на тираж, а след това на основата на променената система на МВФ да се създаде световна разплащателна валута. Тази идея тогава предизвика голям интерес, нашият проект беше обявен за най-добрия международно-икономически проект. Но в практическо отношение от него не се заинтересува нито една държава в лицето на официалните парични власти, макар да последваха публикации, че Нурсултан Назърбаев предлага нова валута. Според мен той предлагаше алтъна.
– Алтън? Това е интересно.
– Да, неговата статия на тази тема беше публикувана даже в „Известия“. Но нещата не стигнаха до преговори и до политически решения, и до момента това е по-скоро предложение на експертите. Но съм уверен, че сегашната ситуация ни принуждава сега много бързо да създадем нови платежни и сетълмент инструменти, след като на практика вече не можем да използваме долара, а рублата, поради некомпетентната политика на централната банка, която всъщност действа в интерес на международните спектуланти, по никакъв начин не може да добие устойчивост.
Обективно рублата би могла да стане резервна валута, заедно с юана и рупията. Може да се премине към многовалутна система, базирана на националните валути. Но така или иначе е нужен някакъв еквивалент за ценообразуване… Сега работим над концепцията за обменно пространство на Евразийския икономически съюз, в която една от задачите е формирането на нови критерии за ценообразуване. Тоест, ако ние искаме цените на металите да се формират не в Лондон, а у нас, в Русия, така както и цените на нефта, това предполага появата на някаква друга валута, още повече ако искаме да действаме не само в рамките на Евразийския икономически съюз, а и в Евразия в широк смисъл, в центъра на новия световен икономически ред, към който отнасям Китай, Индия, Индокитай, Япония, Корея и Иран. Това са големи страни, всяка от които има свои основателни национални интереси. След сегашните истории с конфискациите на доларови резерви, мисля че нито една от страните няма да поиска да използва валутата на друга страна като резервна валута. Затова е нужен някакъв нов инструмент. И такъв инструмент, според мен, може да стане за начало някоя синтетична платежна валута, която би могла да бъде изградена като такъв агрегиран индекс.
– Може ли да дадете примери? Какво означава това?
– Ето, да вземем, екю – имаше такъв опит в Европейския съюз. Той представляваше нещо като валутна кошница. Всички страни, които участват в създаването на нова разплащателна валута, трябва да получат право на присъствие на своята национална валута в тази кошница. И общата валута се формира като индекс, като средноаритметично, съставляващо тези национални валути. Към това трябва да се добавят, според мен, разменните стоки: не само златото, но и нефта, металите, зърното, водата. Един вид стокова сбруя, която, по наши оценки, трябва да включва около 20 стоки. На практика те формират световните ценови пропорции и поради това трябва да участват в кошницата за формиране на нова разплащателна валута. Необходим е и международен договор, който да определи правилата за обращение на тази валута и да създаде организация от типа на международния валутен фонд. Ние предлагахме преди 15 години да се реформира МВФ, но сега е очевидно, че ще се наложи да градим нова финансово-валутна система без Запада. Възможно е Европа да се присъедини впоследствие към нея и САЩ също ще бъдат принудени да я признаят. Но засега е ясно, че ще се наложи да я изградим без тях, например на базата на Шанхайската организация за сътрудничество. Това са само експертни разработки, които в близкия месец ще представим за разглеждане от финансовите органи.
– На ниво правителство, или на ниво президент?
– За начало ще разпратим във ведомствата, които отговарят за тези въпроси. Ще проведем обсъждания, ще изработим някакво общо разбиране, а след това вече ще преминем на политическо ниво.
„Напомням, че по закона за Централната банка цялата нейна собственост е федерална собственост. Поради това Централната банка е държавна структура, в това няма и най-малко съмнение.“
„Централната банка продължава политиката на покровителстване на противника“
– В своя Телеграм канал пишете, че остава само да се проведе национализация на банката на Русия. Защо това не е направено до сега? Ето, например, има гледна точка, че Елвира Набиулина ще остане на поста си като лице, но повече нищо важно няма да зависи от нея. Ще опровергаете или ще потвърдите това?
– Знаете ли, не искам да се занимавам с конспирации.
– Това конспирация ли е?
– Да, за американската дълбока държава можем да разсъждаваме само в конспирологически термини. В този случай конспирацията е доста уместна посока на мисълта, защото в Америка, зад образа на президента и конгресмените се крият други дълбоки сили – спецслужбите. А в нашето отечество всичко е просто. Ние имаме президент, глава на държавата, който е построил вертикал на властта. При нас е съвършено ясно как се формират парламента и съдебната система. Тук няма никаква конспиративна теория, изобщо не е възможно да се приложи. Същото се отнася и за Централната банка. Ще напомня, че по закона за Централната банка, цялата нейна собственост е федерална собственост. Поради това, Централната банка е държавна структура, в това няма и най-малко съмнение.
– А винаги се казва, че тя е отделна, някак встрани?
– Съветът на директорите на ЦБ се назначава от Държавната дума, по предложение от президента. Аз дълги години работих като негов представител в националния банков съвет, който надзирава дейността на Централната банка. Мога да кажа, че тук няма никакви съмнения – ЦБ е държавен орган за регулиране на парично-кредитните отношения и освен това е главният финансов регулатор в страната.
Но има нюанси. В Конституцията е записано, че централната банка провежда политиката си самостоятелно, тоест тя е независима от правителството. Но това не означава, че е независима от държавата. Тя е държавен орган. Нашата съдебна система също е независима от правителството официално. Затова, в качеството си на независим орган, централната банка също така се явява орган за държавно регулиране и трябва да изпълнява задачи, които са нужни за развитието на нашата икономика. Това налага централната банка да бъде въвлечена в стратегическо планиране. Класическото парично обращение предполага като главна цел на паричните власти, каквито са централните банки, създаването на условия за максимизация на инвестициите. Именно с това трябва да се занимава банковата система – с максимизирането на инвестициите. Защото колкото повече са инвестициите, толкова по-голямо ще е производството, толкова по-високо техническото ниво, толкова по-ниска ще е издръжката, ниска ще е инфлацията, и толкова по-стабилна ще е икономиката. В съвременната икономика да се постигне макроикономическа стабилност е възможно само чрез форсиран научно-технически прогрес. Опитите да се таргетира инфлацията (толкова модерен израз), с имитация на което практически се занимава централната банка през последните 10 години, чрез манипулиране на основния лихвен процент на фона на свободно плаващия курс на рублата, са недалновидни, примитивни и контрапродуктивни. Това са мерки, които МВФ обикновено препоръчва на слаборазвитите страни, които не могат да мислят сами.
Какво означава таргетиране на инфлацията на практика? Това е крайно примитивен и вътрешно противоречив набор от мерки, чието прилагане праща икономиката в капана на стагфлацията. ЦБ хвърли рублата в свободно плаване, което е абсурдно от гледна точка на таргетирането на инфлацията в отворена икономика, където курсът на валутата директно влияе на цената. И ние виждаме, как девалвацията на рублата периодично увеличава цените. В тази ситуация те сведоха паричната политика само до един единствен примитивен инструмент – манипулиране на основния лихвен процент. А нали основният лихвен процент е всъщност процентът, по който банката раздава пари в икономиката и отнема пари от икономиката?! Опитът на банката да подтисне инфлацията чрез повишаване на основния лихвен процент не може да има успех в съвременната икономика, защото колкото по-висок е лихвеният процент, толкова по-малко са кредитите, инвестициите, техническото ниво и конкурентността. Снижаването на последното води след себе си девалвация на рублата в разстояние от 3-4 години след увеличаване на лихвената ставка като мярка за борба с инфлацията. Като пуснаха курса на рублата на свободно плаване, те всъщност го предадоха на валутните спекуланти.
На американците тази политика много им харесва, затова те много хвалят ръководството на нашата ЦБ и министерство на финансите. Защото какво е важно за тях? Всичко да бъде привързано за долара, рублата да бъде „боклучава“ валута, която е нестабилна. И това е парадокс – количеството валутни резерви на РФ в последно време беше 3 пъти повече от паричното предлагане в рубли. Това означава, че централната банка можеше да стабилизира курса на всякакво ниво. Но тя не го направи.
А кои са тези спекуланти, които централната банка остави да разкъсат рублата на парчета? Основните спекуланти са американските хеджфондове, които на практика формират курса на рублата чрез манипулация на пазара. Централната банка не забелязва това, или по-точно, сякаш не го забелязва. За да ги запази на валутния пазар чрез увеличаване на основния лихвен процент, Централната банка убива кредита и поставя нашата икономика в зависимост от чуждестранни източници на кредити, а валутната финансова система – в зависимост от интересите на спекулантите. Ето за чии интереси работи Централната банка, прикривайки се зад модерни думички като „таргетиране на инфлацията“, което по най-позорен начин се провали през последните години по отношение динамиката на цените. Така че най-слабото място на системата ни за безопасност като цяло е Централната банка. Нейното ръководство е поразено от когнитивното оръжие на противника, или казано по-просто, зомбирано от него. Фактически нашите парични власти правят това, което иска противникът.
Аз математически и хронологически доказах, че първата вълна от санкции беше въведена срещу Русия, едва когато Централната ни банка подготви почвата за това, а именно – пусна курса на рублата в свободно плаване и обяви, че ще повиши лихвения процент, ако в страната започне инфлация. Веднага щом Централната банка премина към тази странна политика, американците въведоха санкции. Техните спекуланти гарантираха сриване на курса на рублата, това предизвика инфлационна вълна и ЦБ, по указание от МВФ, вдигна лихвения процент, което напълно парализира нашата икономика. Кумулативните щети от тази политика днес вече достигат 50 трилиона рубли в непроизведена продукция и примерно 20 трилиона рубли ненаправени инвестиции. Сега вече към това трябва да прибавим и 300 милиарда долара, вложени в чуждестранни активи, които днес са замразени – ето ги щетите.
Затова, когато говорим за национализация на Централната банка, става дума не за формалното й национализиране (тя и така е национализирана), а за привеждането й към политика на съответствие с националните интереси. Сега нейната политика е противоположна на националните интереси. И тук няма никаква конспирация. Виждаме в чий интерес се води тази политика. Централната банка увеличи лихвения процент на 20%, обезпечавайки господстващото положение на банкерите в икономиката. Притежавайки най-скъпия и дефицитен ресурс, парите, те определят кое предприятие ще оцелее, кое предприятие ще умре, ще банкрутира и т.н. Повишаването на лихвения процент прави цялата руска икономика заложник на шепа банкери. Това, първо. Второ, ръководството на ЦБ допусна поредното сриване на курса на рублата и прекрати обмяната на валута. В резултат, днес банките са основните валутни спекуланти – те купуват валута за около 90 рубли за долар, а продават за 125. Разликата остава за тях като свръхпечалба.
– Защо, според Вас, ЦБ на Русия води политика в интерес на противника?
– Както вече казах, тя прави това по препоръка на МВФ. Но неговите интереси се споделят и от нашите големи банки, на които тази политика им харесва, обективно, а също и на нашите валутно-финансови структури, които също участват в манипулирането на курса на рублата. Поради това, около тази политика се формира влиятелно лоби, което я поддържа, изхождайки от частните си интереси. Тези интереси са в разрез с интереса на страната, те са напълно противоположни. И ако погледнем какво прави днес централната банка, аз нямам никакви съмнения, че тя продължава политиката на покровителстване на противника. Тя подрива макроикономическата стабилност, позволявайки на международните спекуланти да манипулират курса на рублата и не контролира валутната позиция на банките, които се превърнаха във валутни спекуланти, въпреки че ЦБ лесно може да ги извади от валутния пазар, като фиксира тяхната валутна позиция и им забрани да купуват валута. И с повишаването на лихвения процент ЦБ фактически уби инвестициите в развитието на руската икономика, които са много нужни точно сега, преди всичко за заместването на вноса и за възстановяването на икономическия суверенитет във време, в което нашето ръководство казва, че не трябва да се боим от санкциите, защото те създават условия за икономически ръст, за замяна на вноса…
Вижте, около една трета от вноса, идващ от ЕС, излезе от нашия пазар. Това са огромни възможности за импортно заместване. Ако предположим, че наши предприятия започнат да усвояват този пазар, ние ще се развиваме с темпове от 15 % на година. Но за това са нужни кредити. Импортната замяна не може да се случи без кредити. Кредитите са нужни за създаване на производство, за усвояване на нови технологии, за задвижване на производствените мощности, които сега са на празен ход. Ние отдавна сме разработили такава стратегия, която изпреварва развитието в Академията на науките, ще я прокараме. Но за съжаление, безумната от наша гледна точка политика на Централната банка има съвсем конкретни влиятелни структури, които харесват и поддържат тази политика. Затова и тя е толкова устойчива.
„Търговските банки получават 40% печалба от валутни спекулации. Купуват на 90 рубли за долар, а продават на 125. 35 рубли чиста печалба.“ Снимка: Бизнес Онлайн
„Рублата може да бъде стабилизирана за три дни“
– Сергей Юриевич, ако това не е конспирация, защо ЦБ продължава да води тази политика? Изхождайки само от интересите на лобистите?
– За едни война, а за други – родна майка. Търговските банки получават 40% печалба от валутни спекулации. Купуват на 90 рубли за долар, а продават на 125. 35 рубли чиста печалба! В резултат, у нас тръгва инфлация, вносът поскъпва, всички виждат този безумен курс. Растат цените на всички стоки, но банките пък получават свръхпечалба.
Около тази политика, ще го кажа още веднъж, се е оформило много влиятелно лоби и да се признае провал в подобна стратегия за много хора означава да си признаят всъщност собствената некомпетентност и даже вредителство. А и спекулантите и големите банки са достатъчно влиятелни структури у нас, които определят решенията.
– Как се случва това, защо не достига тази информация до първия човек в държавата, блокират ли я?
– Когато бях съветник, съм доставял тази информация.
– А вслушваха ли се във Вас?
– Да, имаше дискусии, обсъждахме в икономическия съвет, после него го закриха, за да не се дразнят чиновниците. Сега не искам да коментирам това. Днес виждаме, че ако не променим парично-кредитната политика, ще бъде просто невъзможно да устоим в тази хибридна война. Сега трябва да парираме икономическите санкции със сериозен ръст на производството вътре в страната. Производствени мощности за това има, хора, суровини и мозъци – също, но няма пари. Най-простото, което държавата може да даде днес на хората, са пари.
– А какво е Вашето усещане? Има ли разбиране на върха?
– Мисля, че трябва на тях да зададете този въпрос.
– Много хора наричат Вас едва ли не човек №1 в сегашната ситуация – обществен деятел, който може да спаси Русия.
– Благодаря за тази оценка. Старая се според силите си.
– Просто искам да разбера: ако преди нямаше пророк в родината, сега появи ли се? И тази ситуация с централната банка временна ли е?
– Тя продължава така от 30 години, бих казал. Ако бяхме провели грамотна парично-кредитна политика в съответствие с нуждите на новия световен икономически ред, на интегралния строй, ние щяхме да се развиваме като Китай – с 10% годишно. Такива възможности имаше. А ние всъщност тъпчем на едно място през тези 30 години. Така че работата даже не е в това, дали се вслушват или не, просто трябва да се погледне обективно и да се види как се развиват Китай и Индия и как се развиваме ние. Какво ни е попречило да се развиваме по същия начин и ние?
Системата на управление на новия световен икономически ред, която описвам в книгите си, е универсална. Тя успешно работеше в Япония, докато американците не счупиха японския икономически ръст. И даже в Етиопия, където също започнаха да формират този модел на управление (и постигнаха ръст от няколко пъти). Тоест, това е универсален модел на управление на съвременната икономика, ориентиран към ръст на общественото благосъстояние чрез инвестиции в новия технологичен ред, който трябва да се внедри. Като, разбира се, целевото използване на парите предполага висока отговорност. Разхвърлянето на пари от хеликоптер не е нашият вариант.
– Не е нашият път.
– Говорим за целеви кредитни емисии на основата на съвременни цифрови инструменти със строга система за контрол, ориентирани към инвестиции в нови технологии. Ние знаем как се прави това, как да се минимизира човешкият фактор чрез внедряване на цифрови технологии, в това число цифрова рубла. Но това не е изгодно за онези, които и до сега се придържат към предишната стратегия. Русия беше превърната в дойна крава, от нея се изнасяха по 100 милиарда долара зад граница в офшорки. Но сега американците ни спряха офшоризацията. Появи се истински шанс, трябва да го използваме.
– Какво бихте посъветвали хората? Сега главният въпрос в интернет-търсачките е – къде да вложим парите в епоха на турбулентност? Какво да правят хората?
– Преди всичко не трябва да се правят резки движения, бих казал. При всички положения – не трябва да се тича след долара или еврото. Защото ние не знаем какво ще стане по-нататък с тези валути. Ако нашата система е изключена от западната, то нашите банки не могат никъде да вложат ефективно долари или евро, освен във валутни спекулации. Но се надявам, че нашите власти все пак ще обуздаят валутния паар.
В този контекст, това, което банките предприеха, вдигайки рязко лихвите по валутните влогове, се оказа явна схема, която предизвика паника. Мисля, че рублата ще се стабилизира, ако, разбира се, се махнат спекулантите от валутния пазар и се продава валута само на вносители и на хора, които превеждат пари зад граница в разумни предели, на роднини или пък се канят да пътуват в командировка, съгласно наредбите. Извън това – да се блокират каналите за изтичане на валута. Тогава притокът на валута пак ще се нормализира.
Знаете, ние имаме силно положителен търговски баланс. Въведена е задължителната продажба на 80 процента от валутните приходи. Ако тези приходи се продават на фондовата борса, обемът на валутата ще бъде по-голям, отколкото им трябва на вносителите. Тогава ще имаме валутен излишък. Това означава, че курсът на рублата ще се оздрави, ще се върне към старите показатели – 80 или даже 70 рубли за долар. Но докато Централната банка не махне спекулантите от пазара и позволява на търговските банки да бъдат такива, курсът на рублата няма да се стабилизира. Така че, за съжаление, финансовите власти още не са се вразумили и не са започнали да реализират правилна политика за макроикономическа стабилизация и не могат да се дадат никакви съвети, освен да се влага в злато, по възможност (още повече, че правителството свали ДДС на златото). Други реални активи и убежища няма.
– Значи, да се купува злато?
– Да се купува най-необходимото. Или да се влага в недвижимост, в нещо надеждно. Колкото до вложенията в долари и евро… Те вече престанаха да бъдат валута за нас. Това вече не е валута, а някакви обвързаности на други страни, които могат да се изпълнят или да не се изпълнят. Така че трябва да се търсят други възможности. Но още веднъж ще подчертая, че при правилна политика ние много бързо можем да стабилизираме рублата и даже да върнем нейната покупателна способност.
– А в каква перспектива, все пак?
– Това може да се направи още утре, разбирате ли? Правителството на Примаков и Геращенко го направиха за една седмица.
– А правителството способно ли е на това?
– Разбира се, че е способно. За това най-общо са нужни две решения: да се фиксира валутната позиция на търговските банки и да се въведат ограничения за продажба на валута по нетърговски операции, а свободно конвертируемият валутен пазар да се запази само за тръговските операции. Това е всичко. Това може да бъде написано за 15 минути, да се обяви същия ден, да се въведе в срок от три дни – и рублата ще се стабилизра.
––
Сергей Юриевич Глазиев е руски икономист и политик. Доктор на икономическите науки, професор, академик на Руската академия на науките (от 2008 г.) действащ член на колегията (министерската) по основните направления на интеграцията и макроикономиката на Евразийската икономическа комисия. Съветник на президента на Руската федерация (30.07.2012 – 9.10.2021) по координиране дейността на федералните органи на изпълнителната власт, във връзка с развитието на евразийската интеграция в рамките на Митническия съюз и единното икономическо пространство на Руската федерация, Република Белорус и Република Казахстан. Член на Националната академия на науките на Украйна (2009-2016). Член на Националния финансов съвет на Банката на Русия. Бивш министър по външноикономическите връзки на Русия, депутат в I, II, IV държавна Дума. Роден е на 1.01.1961 в Запорожие, баща му е руснак, а майка му – украинка. Завършва с отличие специалност „Икономическа кибернетика“ в института Ломоносов. Експерт на Московския икономически форум.
Източник: business-gazeta.ru
Коментирай първи