Погребението на трети март: библейският позор на безродниците. В рамките на два дни един физически и един юридически субект лансираха сходни идеи за ревизия на родната история. Петър Стоянович предложи да върнем костите на цар Фердинанд и гo препогребем в България, за да почетем приносите му към Отечеството. Тази ревизия е другото име на реабилитацията. Реабилитация на монарх, останал в историята като погребален агент на Третата българска държава, който носи персонална вина за две национални катастрофи, парафирани в два разоряващи ни договора – Букурещкия (1913) и Ньойския (1919).
Още не бе изсъхнало мастилото на Стоянович и ПП-ДБ поискаха конституционна ревизия на Трети март. Предложиха в член 3 на Конституцията 24 май да се впише като национален празник, а Трети март да се изтрие от календара. Тук обаче изниква удивителен парадокс, взривяващ на парчета бясната русофобия на евроатлантическата десница. Реабилитират ли Фердинанд, трябва да реабилитират политиката му за ревизия на решенията на Берлинския конгрес (1878), осакатил Санстефанския договор от 3 март 1878-а и оставил в робство българите в Егейска и Вардарска Македония.
Санстефанска България е свещен национален блян за поколения българи и Фердинанд неотклонно го следваше, но с погрешни решения като принципал на външната политика и главнокомандващ армията.
Именно заради договорените в Сан Стефано граници на Третата българска държава, начертани от Българската екзархия в Цариград и извоювани с кръвта на 100 000 руски воини в Руско-турската освободителна война, Фердинанд влезе в Балканската война (изродила се в Междусъюзническа), а три години по-късно – и в Първата световна война.
За Фердинанд и за сина му Трети март е свещeна дата, а Сан Стефано – култово място. Защото тези два символа даваха легитимност на политическата им стратегия и на сключените тайни и явни договори с великите сили и съседите. Още се спори струваха ли си стотиците хиляди жертви в Балканската, Междусъюзническата, Първата и Втората световна война, след като войните завършиха с катастрофи заради грешни решения на двамата монарси и на военнополитическия елит.
Но не може да се оспори благородното желание както на Народа, така и на царе, генерали, премиери, министри и депутати да възкресят в етническите й граници родената на 3 март 1878-а в Сан Стефано Трета българска държава. Дори през Втората световна война, когато Царство България е във воюващия със СССР Тристранен пакт, Борис III не посегна на Трети март и не прекъсна дипломатическите отношения с Москва. Защото царската му корона бе изкована в Сан Стефано от руската императорска армия.
И ето какви думи изрича Борис III при откриването на Паметника на Шипка на 26 август 1934-а:
„Освобождението на българския народ е най-величавият момент, най-крупното събитие в нашата история. То е апотеозът на сбъднатите най-съкровени въжделения хранени с векове в българската душа… На това място преди 57 години българската съдба се беше спряла в колебание. По тия върхове руси и българи водиха трудни страшни боеве, от които зависеше изхода на Освободителната война. Старинната доблест на руското войнство се покри тук с нови лаври, а българското опълчение, родоначалникът на нашата храбра армия, извършиха своя легендарен подвиг… Победоносната, Освободителна война, водена от руските войски, начело с незабравимия благороден рицар, Цар-Освободителя, бляскаво увенча тоя поглед на българина към свобода и народно добруване. Тая война бе от страна на братския руски народ едно дело на великодушие, без друг пример в историята на народите…“
Ще е библейски позор ако управляващата коалиция зачеркне Трети март от националния календар и поругае каузата на поколения българи, положили костите си в олтара на Отечеството заради Санстефанска България. За кого тогава ще гори вечният огън на Незнайния воин, след като се отричаме от неговия идеал?
Ще консумират ли този позор Бойко Борисов, Кирил Петков и Христо Иванов?
И ще мълчи ли кротко Народът, когато безродници заличават националната му памет?
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
Коментирай първи