На фона на реалната ревизия на резултатите от Втората световна война се появява въпросът каква щеше да бъде картината на Европа, ако не бяха „подаръците“ от СССР на хиляди квадратни километри територии на страните, които днес са в челото на русофобията.
През 1945 г. Полша получи западните територии, в това число Вроцлав, Гданск, Жиелона Гура, Легница, Шчечин, територията на Бялисток – с посредничеството на Сталин, спорния с ЧССР Клодзко. С една дума Полша получи /върна си/ територия от една четвърт от Германия. Даже бившата ГДР не искаше да даде на Полша Шчечин и въпросът беше решен през 1956 г. с помощта на СССР.
В Прибалтика днешната столица на Литва – Вилнюс, също беше подарена от СССР. Тогава литовското население на града беше само 1 процент, а полското – болшинство. СССР върна в състава на републиката и Клайпеда – пруският Мемел, принадлежащ на литовците през 1923-1939 г. и анексиран от Третия райх.
Украйна получи западната част с Лвов, Ивано-Франковск, Търнопол, включени в състава на ЧССР през 1939 г., от Румъния – Черновицката област през август 1940 г., от Унгария и Словакия – Закарпатието през 1945 г.
Румънците, благодарение на СССР, получиха обратно Трансилвания, която Хитлер взе в полза на Унгария.
България, с посредничеството на Сталин, си запази Южна Добруджа, преди това в рамките на Румъния, потвърдено с договора от 1947 г.
По настояване на СССР на Чехословакия беше върната Судетската област – Карлови Вари и Либерец, където 92 на сто от населението бяха немци. На чехите беше върнат и Тешин с договора от 1958 г.
Пълзяща ревизия на резултатите от Втората световна война може да засегна и тези територии, когато се говори за Lebensraum.
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
Коментирай първи