Поражението на т.нар. „Ислямска държава“ в Близкия изток е най-радостното събитие за 2017. Това обаче няма да превърне региона в по-спокойно и сигурно място, пише Слими Монсеф от арабската редакция на ДВ. Ето защо: И без призивите на мюезините от джамиите в Рияд хората от Персийския залив знаят, че „свещената война“ между водещата сунитска сила Саудитска Арабия и центъра на шиитския свят Иран вече е в пълен ход.
Последният епизод от нея беше изстреляната ракета от бунтовниците хути в Йемен. Саудитските военно-въздушни сили я свалиха още преди да е нанесла по-сериозни щети в Рияд, а за успокоение на населението от високоговорителите на джамиите в града незабавно прозвуча: „Няма друг Бог, освен Аллах“. Случилото се внушава, че макар поражението на т.нар. „Ислямска държава“ в Сирия и Ирак да е най-големият напредък в политическото развитие в Близкия изток през отиващата си 2017, регионът все още е далеч от мира. Точно обратното, напрежението най-вече в региона на Персийския залив ни кара да очакваме по-скоро една мрачна 2018 година, пълна с конфликти, а вероятно и носеща нови войни.
Трагедията в Сирия и конфликтът в Йемен са само някои от многопластовите проблеми в региона, които могат да бъдат окачествени като „позиционни войни“. Наред с местни актьори като Саудитска Арабия и Иран, в тях участват и световни сили като САЩ и Русия. Да не забравяме също националните напрежения между Багдад и кюрдския регион в Ирак, както и Либия, която е на крачка от пълната анархия.
Новата роля на Иран
САЩ имат ясна позиция за региона. „Време е да спрем иранската заплаха“, заяви постоянният представител на САЩ в ООН Ники Хали след ракетното нападение над Саудитска Арабия. То носело „почерка на Иран“, изтъкна тя, с което даде израз на чувството за заплаха, доловимо все по-ясно в Рияд.
В Саудитска Арабия загрижено наблюдават растящото влияние на Иран върху Йемен, Ирак, Сирия, а напоследък и върху Либия. Втората ракета, изстреляна от Йемен срещу Рияд само в рамките на няколко седмици, поставя под огромен натиск саудитския престолонадследник Мохамед бин Салман, който е политически отговорен за настъплението в малката съседна страна. Именно заради него той стана обект на международни критики. Хуманитарни организации все по-упорито настояват да се сложи край на войната.
Рияд не може да отговори подобаващо на многобройните предизвикателства, особено пък с военни средства. Според оценка на бившия американски дипломат Набил ал-Хоури от Чикагския съвет за глобални отношения, силата на Саудитска Арабия се надценява именно по отношение на Иран. Толкова по-важно за кралството е то да сложи край на конфликта в Йемен, подчертава политологът от Обединените арабски емирства Абдул Халид Абдулах. Още повече, че след убийството на бившия йеменски президент Али Салех бунтовниците хути изпадат във все по-голяма политическа изолация и трудно биха насочили войната в желаната от тях посока. Възможно е поради това започналата морска и сухоземна блокада на хутите да доведе до политически резултати до края на 2018.
Тревогите на Израел
Новата доминантност на Иран безпокои обаче не само Саудитска Арабия, а и Израел. Вече се заговори дори за израелско-саудитско сближаване. Но дали има шансове за такова сближаване? Абдул Халид е скептичен. Според политолога, подобни очаквания са преувеличени и в действителност изхождат главно от желанието на израелците.
Самият Израел обаче също се представя въздържано. Министър-председателят Бенямин Нетаняху обяви преди време, че е твърде невероятно Израел да влезе на страната на Саудитска Арабия в позиционна война срещу Иран. Израелските политици и военни не крият обаче безпокойството си от иранското нахлуване в съседна Сирия. В това те виждат допълнителна опасност за националната си сигурност – освен опасността, произтичаща от Хизбула в Ливан.
Според експертите, извършваните отвреме навреме военновъздушни нападения на Израел срещу военни цели в Сирия показват готовността на израелската държава да предприеме мерки срещу влиянието на Иран. Не са изключени единични удари срещу ирански военни институции в Сирия и Ливан, казват познавачите на региона. Нереалистичен, според тях, е проектът за преселване на палестинците от Западния бряг и ивицата Газа в северен Синай. Предложението, внесено от американския президент Тръмп, отразява главно неговата „игнорантност спрямо политическите реалности в региона“, посочва Набил ал-Хоури. Актуалните дискусии за статута на Йерусалим потвърждават това.
САЩ и намесата в Близкия изток
През 2017 премерването на силите в Близкия изток излъчи и още един победител освен Иран. А именно: Русия. Съюзът между Москва и Техеран ще се задържи и през следващата година, единодушни са двамата експерти. Неспокойствие би могъл да внесе обаче външнополитическият курс на Турция, която се опитва да повлияе на кюрдския въпрос в Сирия. Откакто Турция застана на страната на Катар в спора между малкото емирство и водената от Саудитска Арабия и Египет междунардна коалиция, отношенията ѝ със Саудитска Арабия също са обтегнати. Експертите са единодушни, че в цялото развитие в Близкия изток САЩ са имали сравнително слабоефективна намеса. Американската политика оставя впечатление, че администрацията на Тръмп има твърде оскъдна представа за политиката в Близкия изток. А това не отговаря на амбициите на САЩ да бъдат световна сила.
Автор Слими Монсеф
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
Коментирай първи