Агресивната политика, провеждана от Запада, основно от САЩ, ЕС и Великобритания, показва, че нито една тяхна агресивна операция срещу друга страна не започва, без да е планирана за постигане на комплексна цел, включваща политически, икономически, финансов, военен и пропаганден компонент. Такава е целта му и в предизвиканата от него война в Украйна.
Нейната цел също е комплексна: политическият компонент е насочен към покоряване на Русия и отделянето ѝ от сътрудничество с Китай; финансово-икономическият – забавяне на научно-техническото и промишлено развитие на Русия; военният – изтощаване на военния потенциал на Русия чрез използване на въоръжените сили на Украйна; проверка на своите схващания за водене на съвременна война срещу силен противник и определяне на реалните възможности на своето въоръжение и бойна техника, а пропагандният компонент трябва да представи Русия като агресивна страна, способна на всякакви военни престъпления, с която не може да има нормално сътрудничество.
Един от аспектите на финансово-икономическия компонент е използване на украинските природни богатства. Всъщност той е частен случай от борбата на Запада, от една страна, за недопускане на преразпределянето на използваните от него ресурси (природни, човешки, промишлени, търговски), а от друга, за завладяване на нови. Последното се отнася и до Украйна.
Най-широко използваните полезни изкопаеми в света са 120, от тях в Украйна са установени 117, сред които титан, литий, кобалт, боксит, уран, графит, желязна руда, манган, каменни и коксуващи се въглища, шистов газ, каменна сол, включително калиева.
По залежи на уран (14 типа уранова руда на 21 местонахождения) Украйна заема първо място в Европа и 11-то в света. Според оценката на „World Nuclear Association” те са в обем 114 100 тона или 2% от световните запаси. За Запада и в частност за ЕС украинските полезни изкопаеми са твърде ценни. Например, важни за ЕС са 30 позиции, от които 21 се намират и в Украйна.
Тя с право е наричана „житницата на Европа”. Годни за земеделие на територията ѝ са 60,4 млн. хектара, от които са усвоени 70 на сто.
30% от плодородния чернозем в Европа е украински, а обработваемата площ на Украйна е 25 % от тази на ЕС.
Общата площ на украинските гори е 10,4 млн. хектара, а ежегодният обем на водните ѝ ресурси е над 209 куб. км. През април т.г. стана известно, че американският финансово-икономическо списание „Форбс“ оценява стойността на украинските природни ресурси на 14,8 трилиона долара, от които почти 70% се формират от ресурсите на Донецка, Днепропетровска и Луганска области.
Русия вече контролира украински ресурси на стойност около 50% от посочените. Според канадската компания „SecDev“ под руски контрол са значителна част от най-плодородната обработваема земя, 63% от каменните въглища, 42% от металите, 11% от нефта, 20% от газта, 33% от редкоземните минерали, вкл. литий. Според компанията този резултат е поражение за Запада и особено за ЕС, тъй като създава проблеми за неговата ресурсна осигуреност. Това твърдение обяснява една от причините за неприкритата злоба на управляващия елит на ЕС спрямо Русия, прикривана с „грижа” за запазване целостта на Украйна. Това важи и за САЩ, макар и в по-малка степен.
Западът, убедил се, че Русия няма да бъде победена и че няма да получи всички украински ресурси, а може и нищо да не получи, започна да мисли за нов източник на печалба след войната. На 21 и 22 юли в Лондон се проведе Конференция за възстановяване на Украйна, в която участваха около 60 страни, включително почти цялата антанта „Рамщайн”. Според оценка на Световната банка за целта ще са необходими 411 млрд. долара и то само за териториите под украински контрол.
Обещанията, дадени на конференцията, по принцип са добър знак за страната, но преди да се възползва от тях, тя трябва да уреди проблемите си с кредиторите. В началото на декември 2022 г. евродепутатът от Ирландия Клеър Дейли бе категорична, че милиардите финансова помощ за Украйна не са подарък, а кредити, които трябва да се погасяват. За получените кредити и доставките на оръжия Украйна дължи 132 млрд. долара – сумата представлява почти 90 % от нейния БВП.
Именно за уреждане на този дълг на 8 май в Киев бе подписано споразумение между президента на страната и американската компания „Black Rock Financial Market Advisory” за създаване на „Фонд за развитие на Украйна”. По-късно към него се присъедини и банка „JP Morgan“. Официалната цел е привличане на инвестиции за възстановяване на енергетиката, инфраструктурата и селското стопанство.
„Black Rock“ оперира с 9 трлн. долара – сума, сравнима с общия БВП на Германия и Франция.
Тя показва не само нейната финансова мощ, но и определена политическата ѝ тежест в САЩ, което е твърде важно за бъдещата ѝ дейност. Съгласно подписаното споразумение „Black Rock“ става оператор на украинските фондове, в които се акумулира международната помощ за страната и, което е твърде важно, ще управлява и нейния външен дълг. Според специалисти, ако Украйна не може да обслужва дълга си, което е много вероятно, ще се пристъпи към връщането му на принципа „дълг срещу активи”.
„Black Rock“ ще изкупува на занижени цени украинските активи в енергетиката, инфраструктурата, селското стопанство и други клонове на икономиката и ще ги продава по завишени цени, т.е. печеливши ще бъдат американската компания и тези, които ще ги изкупят.
При тази опасност Украйна постепенно ще загуби икономическия си суверенитет,
т.е. при изкупуване на нейните активи от крупни компании тя няма да има свобода за стопанска дейност по осигуряване на своето съществуване. Така, според италианското издание L’Antidiplomatico, Западът ще изкупи Украйна за дълговете ѝ, които сам ѝ наложи.
Политиката на Запада е в съответствие с принципите на класическия колониализъм – колонизаторът поема икономиката, а колонизираната страна, доколкото може, ще се грижи за социалната политика. В такава обстановка не може да се твърди, че съответната страна е самостоятелна и суверенна държава.
Предполага се, че изкупуването на украинските активи ще започне със земеделските земи, към които проявяват значителен интерес САЩ и ЕС. Всъщност това не е съвсем така, защото земи се изкупуват още от 1 юли 2021 г., когато започна поземлената реформа, за която МВФ упорито настоява още от 2019 г. Резултатът от нея е постепенно унищожаване на дребните собственици (около 7 милиона) и преминаване на огромни площи в собственост на чужди фирми. Според различни източници
вече 17 млн. хектара от чернозема (от общо 40 млн. хектара) са собственост на американските компании Cargill, Dupont и Monsanto. Подписаното споразумение с Black Rock позволява изкупуването на чернозема значително да се увеличи, като условието за това е само едно – войските на Русия да не бъдат на украинска територия.
Именно поради това вече месец и половина въоръжените сили на Украйна упорито се хвърлят в атаки, при които само за този период те загубиха над 30 000 убити войници и повече от 1200 единици унищожена бронетанкова техника. Тези загуби не могат да оправдаят завзетите седем села, намиращи се на ничия земя, т.е. пред първата руска отбанителна полоса. На срещата на НАТО във Вилнюс ясно бе подчертано, че без победа на фронта Украйна ще има проблеми както със САЩ, така и с ЕС.
При това победа, която трябва да постигне с техническата помощ на САЩ/НАТО, но само с личния състав на своята армия. Според думите на председателя на Обединения комитет на началник-щабовете Марк Мили, казани на последната среща в базата Рамщайн, вече са обучени 17 бригадни бойни групи с общ състав 63 000 военнослужащи и тази дейност ще продължи. Вероятно дотогава, докато Киев може да доставя все нови контингенти мобилизирани.
В Киев ясно разбират, че с Русия не могат да се справят сами и затова правят всичко възможно да намесят НАТО във войната. Замислят комбинация с Полша и Литва, опитват с различни провокации да предизвикат Русия да предприеме действия, които биха застрашили Запада и биха довели до пряка намеса на НАТО, т.е. до трета световна война. Последен пример за тази политика е замисълът за използване на прекратената зърнена сделка.
За периода август 2022 – юни 2023 г. Украйна е получила около 6 млрд долара само от износа на зърно през Черно море. На 21 юли тя декларира, че ще нанася удари по руски кораби и кораби, плаващи в Черно море към руски пристанища. Това не е изключено, но
по-вероятно е да бъде потопен кораб на приятелска на Русия страна за влошаване на отношенията между тях
или на неутрална, но представено като агресивен акт на руския флот. Създаващата се обстановка ще повиши напрежението в черноморския регион и ще има отрицателни последици за страните в него.
И не само това. След прекратяване на зърнената сделка в Киев лансират два варианта за продължаване на износа – от трите украински пристанища корабите със зърно да плават до Босфора в границите на морските икономически зони на Румъния, България и Турция и да бъдат охранявани от ВМС на тези страни или ВМС на Турция самостоятелно да поемат охраната на корабите с украинско зърно. Посочените страни са членки на НАТО и инцидент между тях и руския Черноморски флот може да намеси НАТО във войната. Западът обаче много добре е калкулирал ползите и вредите от война с Русия и затова няма да се намеси пряко в помощ на Украйна – той само ще доставя оръжие дотогава, докато в страната има кой да умира за защита на неговите интереси.
Проблемът на прекратената сделка не е само в зърното. Покрай него с корабите се доставя голямо количество западна бронетехника,
боеприпаси и военно-техническо имущество, които временно се съхраняват в огромни складове южно от Одеса. Там са и стратегическите хранилища за ГСМ. Решението на Русия прекратява този начин за доставка и точно това е главната грижа на Киев. С нанасяните руски дистанционни ракетни удари се цели не само разрушаване на пристанищните зърнени терминали в Одеса, но и складовете с получената военна помощ.
По всяка вероятност споразумението с Black Rock е признак за убеждението на САЩ, че украинска победа над Русия няма как да се постигне и затова бързат да вземат всичко, което все още е възможно. Поне засега, защото не е ясно, как ще се развие войната в бъдеще. Именно по тази причина германски експерти смятат, че това, което Западът не може да вземе, трябва да остане на Русия като изпепелена земя. Навярно са прави и един от аргументите за това е започналата доставка за украинската армия на 155 мм касетъчни снаряди за гаубици М777 и на ракети с касетъчна бойна глава за реактивните системи за залпов огън. Очевидно както „засеяната” земя с невзривили се суббоеприпаси, така и мирните хора, които ще загинат от тях, не влизат в разчетите нито на САЩ, нито на Киев.
Същото се отнася и за оказваната помощ на Украйна с оръжия и боеприпаси, включително и от нашата страна. Всъщност нашата помощ има два аспекта – печалба на производствените предприятия и използване парите на данъкоплатците за предоставяне на безвъзмездна помощ. Изпратените оръжия удължават войната и увеличават убитите и ранените.
Според Департамента по икономически и социални въпроси на ООН към края на 2021 г. населението на Украйна е 43.7 милиона, а към средата на 2023 г. е намаляло до 19.9 милиона. За настъпващата демографска криза, предизвикана от голямата миграция, все по-ниската раждаемост и намаляване на мъжкото население, принос имат и доставяните оръжия от България. Тази наша заслуга се представя от управляващите като защита на националния интерес, без обаче да обясняват в какво точно се състои той. Непрекъснатото повтаряне, че помощта за Украйна е наше съюзническо задължение, е неубедително за хората. То се потвърждава и от изследването на „Галъп интернешънъл болкан“, проведено между 14 и 19 юли – от петима българи само един е за предоставяне военна помощ на Украйна.
Необходимо е на управляващите да се напомни, че съюзи се създават и разпадат, но държавите остават.
Затова е много важно какво ще бъде обществото след евентуално разпадане, каква ще бъде икономиката и колко ефективна ще бъде армията. Геополитическите промени днес са твърде интензивни, с неясен краен резултат. Това изисква управлението на страната да създаде стабилен фундамент за всяка област от живота ѝ, за да не започне след време всичко отначало. Той обаче не се постига с усърдно изпълнение на поставени директиви, а се осъществява от управление с характер, отстояващо днешния интерес на обществото като залог за неговото бъдеще.
Що се отнася до съдбата на Украйна, може да се твърди, че безумното ѝ ръководство волно, поради неоправдани амбиции или поради вярна служба на Запада, просто унищожава страната си. То можеше да я запази, ако беше изпълнило договореностите по „Минск-2“ или по Истанбулския договор от март 2022 г. Ако беше постъпило така, днес Украйна щеше да бъде цяла, мирна и с голямите си природни богатства, мощната научно-производствена база и отлично подготвените инженери и работници щеше да бъде просперираща държава. Възстановяването на това, което ще остане от Украйна след войната, ще продължи десетилетия и то при доминираща зависимост от Запада. Такава обаче е съдбата на всяка страна, чието ръководство услужливо обслужва своите интереси, пренебрегвайки националните.
Автор: полк. Гергин Гергинов
Ако статията ви е харесала, споделете я с приятелите си в социалните мрежи от тук:
Коментирай първи